Тя седеше пред огледалото в разкошната си спалня.

В едно малко, добруджанско селце, преди повече от век, се спускаше здрачът.

Камелия и Мишо се запознаха на едно парти, където не познаваха почти никого. Двамата се оказаха малко изолирани, но това беше за добро. Харесаха се от пръв поглед.

Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което все пак с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето.

Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морската повърхност, равна като тепсия и само малки къдрави вълнички галеха пясъчната ивица. Боряна разстла спортната си пътечка, зае позата Асана - Лoтoс и се канеше да започне сутрешната Цигун*, когато дочу песента на птичките от малкият парк пред нея. Изненада я чистата мелодичност на песента в ранното утро. А този звук в хладното и леко влажно морско утро се пренася бързо и носи в нея посланието до където и до когото трябва. Тя се съсредоточи и започна дихателните комплекси от емоционалната медитация, която беше задължителна, независимо къде се намира.

"Самотата е прегръдка, която ни обгръща, когато трябва да намерим себе си." Хулио Кортасар

Радина отпи глътка от ароматното кафе, май вече трето за деня, и подложи лицето си на лекия бриз, който напираше откъм морето през широко отворения прозорец .

Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик.

или "изкушението не винаги е русо"

1.....................
- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?

Няма по-голям от хляба – казваше баба ми.

Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. За няма и минута погълна почти литър. Веднага му просветна. Избърса потното си чело с длан и погледна часовника си. Време беше да се върне на спирката. С бърза крачка се отправи към стълбището.

- Майко, къде си?
- В хола съм, Ачо, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?

Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да покаже, че се моли за оздравяване. Последният, най-възрастният, вдигна дясната си ръка и бавно я отмести назад, което означаваше, че предлага да се изчака. В този момент Аная замлъкна, вероятно усетила, че се решава съдбата й.

Видях, че имам ново съобщение в „Месинджър“ и побързах да го отворя. Пишеше ми една девойка на име Нона. Текстът беше следният:
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако те урежда, пиши.“

Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.

На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на санитаря с носилката. На лицата на някои се изписваше съчувствие.