Разкази Нещо ново на Западния фронт
автор: Heel » четения: 19
13.07.2024 / 09:40 » коментари: 0
Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Екзаминаторът и словото
автор: veselinvasilevmd » четения: 33
12.06.2024 / 14:21 » коментари: 0
Септемврийските дни наподобяваха летните, но морския бриз пращаше хладинка, която още по-добре се усещаше под старите дървета в малкия, с много зеленина и подредени в лехи цветя парк пред ректората. Студентската група се беше събрала и оживено коментираше предстоящият изпит. Зададе се и Панчо, който винаги беше осведомен достоверно. Откъде и как, никой не знаеше, а и той не беше задължен да дава обяснение. Важното е, казаното да бъде самата истина.
Покровител
автор: veselinvasilevmd » четения: 46
07.06.2024 / 14:36 » коментари: 1
Нощното дежурство продължи почти до обяд и лекарят си тръгна уморен. Вървеше бавно с мислите си, че това болнично отделение е трудоемко. Трябва да потърси друго решение. Но какво? От разпределението беше изминало само една година. Стойката на тялото му беше с наведена глава и рамене към земята, сякаш искаше да поеме от нея поне малко живина. Сети се, беше изпратил документи за кандидат военен лекар и това му даде надежда и дори забърза напред.
Истории с големи бомби
автор: LioCasablanca » четения: 51
07.06.2024 / 14:34 » коментари: 3
Няма да повярвате какво ми се случи точно вчера. Абсолютно няма. Ще кажете, че си измислям. И няма да сте прави. Затичвам се аз, след рейса, да не изпусна 104 към зеленчуковата борса, и вече съм на десетина метра от него, когато внезапно на пътя ми изниква една, ама уникално яка брюнетка. Доколкото успях да я разгледам, когато връхлетях отгоре и я проснах на земята по гръб.
Парчета
автор: niko1215 » четения: 31
02.06.2024 / 14:45 » коментари: 0
Разкъсваш ме на парчета, милиони и милиони малки частици от моята душа заврихрени в водовъртеж от болка и любов. Обичта е страдание, непрестанна агония скрита зад една целувка, любовта е борба водена от неравностойни противници дебнещи се вкопчени един в друг.
Мемоарът
автор: missana » четения: 54
26.05.2024 / 13:15 » коментари: 0
Мето беше днес в невероятно добро разположение на духа. Нещата му вървяха като по ноти. Престижното издателство Springer подготвяше издаването на капиталната му научна монография "Нулите на супердзета-функцията". Трудът на живота му. Около 1859г. Бернхард Риман беше отпечатал знаменития си мемоар по Теория на числата, в който лансираше
Завръщане
автор: Samanda » четения: 60
25.05.2024 / 17:09 » коментари: 2
Архитект Стамен Дюлгеров изсипа пръстта от лопатата, отдръпна се малко встрани и зарови поглед в прясната купчина пръст над бащиния гроб. Очите му се премрежиха, очертанията на надгробните паметници наоколо се размазваха пред погледа му, но не посегна към пакета със сухи кърпички в джоба на якето си. Не искаше жените да разберат, че плаче. Сълзите! … Щяха ли те да отмият угризенията на съвестта му?
Образцов дом
автор: mitkoeapostolov » четения: 50
23.05.2024 / 10:38 » коментари: 0
Говори се (но е малко вероятно), че навремето Хемингуей се хванал на бас за десет долара със свои приятели писатели, че може да напише разказ в шест думи. Спечелил със следното произведение:

Продават се: бебешки обувки, чисто нови.

(For sale: baby shoes, never worn).
Господи, има ли те?
автор: Samanda » четения: 58
13.05.2024 / 10:39 » коментари: 0
От ден на ден Глеб слабееше, изглеждаше все по-унил и тъжен. Причината за това не беше фактът, че храната, която дедушка Саша му предлагаше, ставаше все по-оскъдна. Не, не беше това! С всеки изминат ден в котешката му душа все по-настойчиво се загнездваше усещането, че е пренебрегнат и изоставен. Преди няколко месеца в къщата беше толкова оживено и весело! Особено когато внуците на бабушка Настя и дедушка Саша прекарваха почивните дни при тях. Тогава наставаше голяма веселба и смях.
Баш майстор
автор: Heel » четения: 61
12.05.2024 / 11:30 » коментари: 0
Дългото звънене на вратата беше безплодно. Никой не отваряше. А уговорката уж беше твърда. Майсторът започваше да се изнервя. Беше довлякъл чантите с инструменти до петия етаж – асансьорът не работеше, – а сега това… Все пак му се струваше невъзможно жената да му е вързала тенекия. Тя звучеше много мило и интелигентно по телефона.
Проваленият Великден
автор: Heel » четения: 63
04.05.2024 / 12:57 » коментари: 0
Кристина беше бясна. Направо се задушаваше от яд. Освен това изпитваше жестоки болки. Идеше й да се гръмне, само че нямаше с какво. Фактът, че беше Великден допълнително влошаваше нещата – другите празнуваха, а тя страдаше. И това ако не е несправедливост! С мъка се въздържаше да не се разпсува.
Мечта за друга Коледа
автор: Samanda » четения: 90
02.05.2024 / 18:03 » коментари: 3
Още докато отворих вратата на класната стая на първи г клас, веднага разбрах, че днес Мария е разстроена. През последните две седмици, когато отивах да я взема за поредната психологическа консултация, тя ме посрещаше усмихната, изскачаше от чина, изтичваше към мен и увиваше ръце около тялото ми.
Ще ми бъдеш ли учителка, мамо?
автор: Samanda » четения: 75
01.05.2024 / 18:05 » коментари: 0
Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан под бузката си. Тя лекичко я погали по къдравата руса косичка, зави я и излезе тихомълком от стаята.
Жената на брат ми
автор: yanoster » четения: 77
01.05.2024 / 17:59 » коментари: 2
Не я харесах от пръв поглед. Не, не беше грозна, дори беше симпатична, но толкова. Беше невзрачна. Трудно можеше да впечатли някого с нещо. И името и беше банално-Мария. Да, класика, но само в службата имахме пет Марии.
Джин с тоник
автор: Samanda » четения: 68
30.04.2024 / 16:02 » коментари: 0
Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезеше, присъствието ѝ излъчваше завладяваща жизнерадост, спокойствие и омиротвореност. Обичаха я всички в болницата.
в база данни има 9604 произведения
(641 страници, по 15 на страница)
  СТР. НАЗАД  1  СТР. НАПРЕД  
ИЗБЕРИ НОМЕР НА СТРАНИЦА

ВХОД В САЙТА