Есета, пътеписи Горе-долу
автор: piqnatagugutka » четения: 55
30.05.2025 / 11:09 » коментари: 2
Помня една случка, която ме беше подсетила защо не отговарям честно на "Добре ли си?". И винаги минавам с "Добре съм!" или "Горе-долу.". Принципно избягвам да съм честен не за друго, а защото не искам да изпадам в дълги обяснения защо не съм и какво ме е довело до това. Да не говорим, че повечето хора задават този въпрос от учтивост и им е проектирано в главите да чуят един от моите отговори. Всичко друго им идва малко стряскащо. Като тази моя случка.
Гласът на гугутката
автор: ivliter » четения: 41
25.05.2025 / 09:06 » коментари: 2
Чуй песента ѝ – нежният зов в тишината, който събужда деня с аромата на росната свежест. Тя подслажда първата крачка на утрото, като майчина ласка в съня на дете. Нейния звън се слива с мекото гукане, с лекото дишане на сина ми, сладко спящ в пъстроцветната
Отново за периодичността в историята – 4
автор: VladKo » четения: 33
27.04.2025 / 09:38 » коментари: 0
Ще продължим да разглеждаме някои от правилата, според които функционира световната история. Първо ще припомним какви астрологически аспекти има в западния хороскоп и какво е орбис. Ще напомним и структурата на китайския хороскоп. После ще дадем нови примери за историческа повторяемост, свързана с китайския хороскоп.
Безнаказано убийство
автор: piqnatagugutka » четения: 37
13.03.2025 / 07:47 » коментари: 0
Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и съседа, който постоянно тропа, и т.н. Като цяло, колкото повече живеем и се запознаваме с хора, толкова по-често се случва да изпитаме желание да убием някого. Все някой по даден начин ни е наранил, оставил ни е разочаровани, ядосал ни е или си е направил подигравка с нас.
„Да оставиш течението да те води“
автор: piqnatagugutka » четения: 39
21.02.2025 / 16:36 » коментари: 0
„Да оставиш течението да те води“ – винаги съм си мислил, че само глупавите хора го правят, защото не могат да намерят път. Но колкото повече изпитвам от живота, стигам до заключението, че не е толкова глупаво, стига да те тласка напред.
Алкохолът: приятел или враг?
автор: piqnatagugutka » четения: 61
15.02.2025 / 19:30 » коментари: 1
Алкохолът... Той е бил там за мен, когато съм искал малко спокойствие и самота. Помагал ми е да се насладя на живота, когато ми е било тежко, когато не съм имал сили да споделя болката си. Пазил ме е от най-лошото, което може да му хрумне на един човек. Но взима. Взима твърде много от теб, че да се нарече хубава приятелска връзка. По-скоро е токсичен любовник.
Какво става?
автор: LeoBedrosian » четения: 89
10.12.2024 / 08:39 » коментари: 10
Напоследък в нашето общество се забелязва една тревожна тенденция. В мъглата все по-отчетливо се стеле една неяснота, която постепенно се просмуква в общественото тяло и му носи едно значително безпокойство.
За хармоничните взаимоотношения
автор: Samanda » четения: 50
26.11.2024 / 15:48 » коментари: 0
Понякога най-силното присъствие е отсъствието. Интервалът от време, през което можем да усетим и осъзнаем ценността на човека, от чието присъствие сме лишени поради стечение на някакви обстоятелства. Тогава проумяваме, че ако нечие присъствие предизвиква душата ни да се усмихва, изпълва я с жизнена сила и с желание за съзидание, струва си да положим нужните усилия, за да задържим този човек в живота си.
Осъзнаването на важността от присъствието на партньор, наш близък или приятел в ежедневието ни поражда необходимостта по-често да се взираме в огледалота на неговата душа. Да си даваме сметка дали с някои свои думи и дела не нараняваме чувствата му, не рушим покоя в душата му, не прекършваме волята му за живот.
Мълчанието
автор: ivliter » четения: 36
16.11.2024 / 09:51 » коментари: 0
Не се плашете от мълчанието, то дълъг път е към познанието. Насочено в правилната посока, то ще роди най-сладки плодове. Ако се съсредоточим добре в него, ще доловим изящната хармония на музиката му, ще чуем песента на непознати гласове на екзотични птици, звън от небесните камбани.
Малък, закъснителен пътепис
автор: pc_indi » четения: 93
27.08.2024 / 14:50 » коментари: 0
***
На Вратцата
автор: LeoBedrosian » четения: 115
04.08.2024 / 13:13 » коментари: 4
Ядеш къпини под скалата
във бара миеш си краката.
АЕЦ „Козлодуй” – 50 години енергия за чиста природа
автор: PetiaDilova » четения: 88
15.07.2024 / 18:20 » коментари: 0
…или битието и небитието на една атомна епоха

1949 година, Физико-техническия институт на Политехнически университет, Петроград, СССР

„Сега виждам каква страшна машина създадохме. Единственото, което трябва да ни тревожи сега, е как да забраним такива занимания и да избегнем ядрена война…“, въздъхна Курчатов и потъна още по-дълбоко в научно-човешката си депресия, която го натисна почти веднага след изпитанията на първата руска водородна бомба на полигона в Семипалатинск.
Н2О
автор: veselinvasilevmd » четения: 110
11.07.2024 / 10:38 » коментари: 9
В уютното фоайе на виенския хотел Ибис имаше малко хора - трима млади човека ровещи в телефоните си, по-възрастен мъж от тях, облечен в тиролски дрехи, четящ хартиено печатно издание, всеки зает с традиционното за възрастта си четиво, стройна дама, привличаща всеки мъжки поглед, облечена в цветни спортни дрехи. През безшумно отваряща се врата влезе човек облечен в клин, с високи обувки и анорак в цвят каки, насочи се към рецепцията, поздрави човека до рафта с подаване на ръка.
Писна ми! (от историческа пропаганда)
автор: mitkoeapostolov » четения: 188
18.06.2024 / 10:43 » коментари: 7
Случайно попаднах на последния филм на Гай Ричи – “Министерство на неспортсменската война” (Ministry of ungentlemanly warfare). Филмът разказва за международна група от няколко мъже и една жена, които собственоръчно обезвреждат целия набор от нацистки подводници в Атлантичския океан.
Равенство между половете
автор: mitkoeapostolov » четения: 116
04.06.2024 / 15:25 » коментари: 0

Наскоро прочетох статия за талибаните в Афганистан, които връщат умъртвяването с камъни за жени. Тези, които следят размислите ми, веднага ще забележат, че това са две от любимите ми теми – Афганистан и отношенията между половете. Излишно е да споменавам, че написаното по-долу се случва на фона на ежедневни сривове и провали в моя живот, които в последните години се превърнаха в норма.
в база данни има 2279 произведения
(152 страници, по 15 на страница)
  СТР. НАЗАД  1  СТР. НАПРЕД  
ИЗБЕРИ НОМЕР НА СТРАНИЦА

ВХОД В САЙТА