Българската поезия е духовният Еверест на света. Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие. И следователно се е научил да обича и силно да мрази, да плаче над всяко човешко нещастие. Значи – да мисли. А това вече е много за един човек. По-точно – не е по силите на всеки.

Като учител по математика, понятията от алгебрата и геометрията често ме карат да се замисля върху практическото им приложение в заобикалящия ни свят. В едно от предишните ми произведения „Роби на статистиката” вече поставих под въпрос ролята на цифрите в нашия живот.

Не, не е есе. Няма да описвам нищо повече от обикновено човешко слабоволие и недомисъл.

Агората е пълна с доволни атиняни, чакащи да подейства отварата от бучиниш и така да въздадат своята справедливост на Философа, предричащ Края на Демокрацията.
Платон се е надвесил над агонизиращия учител и попива зеленикавата пяна от устата му с края на туниката си.

Последните няколко месеца са трудни за мен. Преживявам силна тревожност, сривове, паник атаки и болки в корема. Не успявам да се справя с предизвикателства си и ежедневно допускам грешки от всякакъв вид. Какъв по-добър начин да отклоня вниманието от себе си и да се извися в собствените си очи от това да оценя провалите и недостатъчностите на другите хора и общества?

През 1932 година излиза романът на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят”, чието действие се развива в далечното бъдеще.

Времето не е просто метеорологично понятие или абстрактен философски предмет, а Божие творение, което свидетелства за своя Създател.

„Двадесет и петият час“ е творба (издадена на български език от фондация „Каритас“ през 2016 г.) на румънския писател и православен свещеник Константин Вирджил Георгиу, която със своя антиутопичен сюжет представя напълно реални тоталитарни режими.

В света на хората винаги е имало място за Абстрактното, за въображаемото. Ако по някаква случайност то е липсвало те винаги са се стремели да си го доставят, или да го изработят. Това е и една от причините за настъпването на информационната революция, която се разшири до небивали размери в съвременността.

Едва забележимо дишат златистите паяжини.

Невидими са прийомите в любовта
срам, страх и страст, са малка част от тях.
Страстите са чувствани много отпреди
в кивота са заключени, безброй години!

Разсеяно утро.
И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.

Струна от вятър. Разсеяни мисли. Далечен повей. Размазано червило. Облачни честоти.

Омотана в примките на живота свеждам глава. Очите са приковани към пода. Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.

Беше 1993 година. Формацията ми беше трио - аз и две певици. Понякога изминавахме много дълги разстояния. Приехме една примамлива оферта за работа. Но ресторантът беше на около 2 часа път от града (и после след работа - 2 часа наобратно).