(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, като закъсат. Но докторът имаше други тревоги днес. Надяваше се да срещне Мария и да успее да размени поне няколко думи с красавицата.

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици няколко пъти.

Творецът е нищо, произведението-всичко
Г. Флобер

„Йога на греха" е хумористично фентъзи за приключенията на рок музиканта Джими Джина и неговите приятели по чашка и съдба.

В края на четвъртата година на самота и уединение за тримата останали живи в призрачното градче Цаню Гюлев се почувствува неимоверно слаб.

Bисеше запалено кандило. На леглото върху бяла кувертюра лежеше мъж на възраст около седемдесет-седемдесет и пет години, облечен с вълнен костюм, ухаещ на нафталин. Човекът беше мъртъв. Но тялото изглеждаше запазено, без видими деформации. Навярно бе издъъхнал наскоро. Невероятно слаб, почти скелет, с полуусмивка върху посинелите си устни и изцъклен безжизнен поглед. Изглеждаше зловещо като смъртта.

После почнаха разрушителни земетресения.Земята подскачаше като стара епилептичка.Те бяха навсякъде по света.Там където все още имаше спокойствие ,живеещите върху планетата изпращаха помощи,оказващи първоначална подкрепа на бедствуващите. И толкова.

Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.

Първо попадна на някаква папка..Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри.-брат на дядото на мъжа.

Когато пристигна беше на разведиляване.През годините бяха свързали планинските колиби с бетонови пътища.Неговото село беше от другата страна на баира.Когато влезе го посрещна мъртвешка тишина.

Изминаха около пет десетилетия,през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.

Децата създават около себе си най-чистото въздушно пространство. Дишай.
Дишай с всички сили, за да можеш да изпратиш малките частици обич до всяка твоя клетка. Тогава се превръщаш в любов. Онази любов, заради която ни е простено, че живеем. Защото животът е достатъчно дълъг, за да натрупаме грехове за опрощаване и достатъчно кратък, за да успеем да намерим сили и път към изкупление.

- Кажи сега, за какво ти се говори? - попита ме любезният и щадящ глас на терапевтката по телефона.
- Благодаря ти, че ме питаш, - отговорих. Макар разбира се, че щеше да ме попита, та това беше работата й. - Въпросът е в това, че ми се говори за неща, за които няма много думи.

Глава XXXVIII

Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им.

Глава XXXVII

Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше.