Сутринта безгрижно измете мрака от селските улици и слънцето най-нахално изгря. В събуждането на младия доктор, поспал само час, се включиха всички земни и неземни обитатели на къщата. Таласъмът му теглеше ушите, Бялата мория се опитваше да отвори клепачите му, а Кольо Благия държеше стария будилник до главата му с надежда да го чуе. Нищо не помагаше. Мъжът спеше блажено и пет пари не даваше, че автобусът за столицата ще мине през селото точно след половин час, а друг после нямаше. Накрая Барие се приближи и нежно го погали по лицето.

Тъкмо Док се беше унесъл, когато викове от улицата го стреснаха. Почти замаян, дочу вик, който го поля със студена вода. Скочи като пехотинец при бойна тревога.
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.

"Третата мория", глава 9. - "Барие" - Втора част
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.

"Третата мория", глава 9. – Бaрие (Първа част)(късната есен на 2019 г.)
Късната есен се втурна презглава в селото. На Монката му пушеше главата като заводски комин от напрежение – ще бъде ли допуснат до двата конкурса в елитните столични болници, или не. Тъмна Индия бе и областта на сърдечните му трепети, които умишлено държеше изкъсо, или само си мислеше, че е така – за успокоение. Нямаше нужда да започва връзка с жена в село (нямаше и с кого), при положение, че щеше да се мести в София. Бе решил – независимо от изхода на конкурсите, ще се махне.

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)

До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни болници в София и да се информира дали не търсят хирург. Не искаше цял живот да шие само пукнати глави и разцепени устни. Недоволството го гризеше като изгладнял заек хрупкава зелка.

1. НАЧАЛНИ СТЪПКИ
Събудих се преди десет минути.
„Време е да си довършиш историята – беше първата ми мисъл, когато си отворих очите и видях най-красивото лице на света, лицето на жена ми. – Хората са нетърпеливи и няма да те оставят на мира, ако не им предоставиш това, което искат.“

Глава 8. – Приятели и съперници (Първа част),(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, риза. Есента си бе живо лято на юг, ала сутрините вече бяха прохладни, с лек свеж вятър, опитващ се да открадне още малко топлина от хората.
Навличайки ризата, младият мъж усети аромат на любов и седна. Открехна леко вратата и се ослуша. Пълна тишина. Имаше нужда от жена. Гореща и сладка, само негова.

Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.

"Третата мория",глава 7.– Боклуците(първа част)
(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хората да спазват графика, закачен пред кабинета, се увенчаваше с неуспех. Викаха го и за телета, крави и гъски. Монката отиваше и спасяваше поредната жива душа от ръцете на Черната мория, както тук наричаха галено Смъртта.

– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с грапава ръка тя. – Ако го бехме направили кога татко ти претрепа майка ти, щеше да знаеш дека е ти. Ама човек и на тва се учи.

"Третата мория", Глава 6 (Първа част) – Старата вражда ръжда не хваща
(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха сините болезнени отоци по главата ѝ. Едва няколко дни след инцидента тя събра сили да им разкаже какво се бе случило.

Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще се върне на село – заради нейната пуста сватба бадева си отиде човекът. СИА (Селска информационна агенция) смяташе, че точно заради това повече няма да ѝ видят очите тук.

Глава 4. – Нова квартира и спасена чужда чест (лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да се помотае из кръчмите или да опита сладкишите в малката сладкарница, за радост на диабета, дебнещ из засада. Усещаше болка някъде в ъгъла на душата си (ако душите имат такъв). Поряза се, изруга и хвърли самобръсначката на пода.

Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.

Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, нито в кръчмата, където мъжете на воля и без задръжки обсъждаха нежните половинки в селото и района.

"Третата мория" - Глава 2. – Специално лечение (Втора част)

След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.