И така, след като в серията "Бебо Дебелия" оставихме Старите птици да движат стройните си тела насам-натам из Дома, дойде време да разкрием и една Тайна. Тайната на Случайния Посетител.

След като вече се запознахме с Дискотека "Ятото", нека се върнем малко назад и да разгледаме по-внимателно Столовата. Мястото където Персоналът и Старите птици поемаха ежедневните си дажби от хранителни вещества и калории необходими им, за да "функционират" през деня и нощта.

За по-нередовните ни Читатели, ще припомним, че оставихме нашия "Случаен посетител" да се размотава по коридора на Първия етаж и да чете табелките по вратите.

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Изблиците ѝ на агресия имаха причина, но как можеше да го обясни на Гергана? Най-скъпите му хора щяха да разкъсат душата му; ако между шоколадовата нимфа и любимата се появеше омраза, щеше да умре.
Юлия не звънеше. Това го караше да ревнува и страда. Богаташката, която висеше с часове на бара, започваше да го дразни с овчето си обожание.

Четиво за възрастни лъвове и нежни горски цветя

(Посвещава се на жертвите от "Домовете на ужасите")

От няколко дни Гергана не бе виждала Гела, старицата от долния етаж. Дребната възрастна жена с бяла като пух коса бе весела и подвижна като врабче. Усмихваше се и изглеждаше пълна с енергия. За разлика от другите, живеещи във входа, винаги поздравяваше и не се цупеше, ако не ѝ отсъпят място в автобуса или магазина.
Един петък шоколадовата красавица се качваше по стълбите (асансьорът отново бе заседнал между два етажа) и я видя да стои на вратата на своя апартамент.

Заведението отвори врати с шумно парти и избрани гости. Масите се огъваха, отрупани с плата от изискани ястия. Гергана тъжно си помисли, че с това количество ядене дом за сираци може да храни децата седмица.
Последните дни бяха трудни и напрегнати. Алекс често изпадаше в депресия или раздразнителност. Слушаше изпълненията на Юлия постоянно и момичето се чувстваше натрапник в дома му.

Лежаха всеки в своята стая, вперил поглед в тавана. Не им се говореше, нито им се правеше каквото и да било. Ала нямаше смисъл и да стоят тук като затворници. Време бе да излязат или да започнат да вършат нещо. Липсата на детето в живота им заплашваше да ги вкара в депресия, ако не се вземеха бързо в ръце. Ангелът и Богородица се тревожеха.
Тишината беше влудяваща. Дори вятърът и морето бяха притихнали. Сякаш споделяха мъката им. Иконата от стената също мълчеше, когато Гергана я питаше как да продължи живота си. Дори понякога ѝ се струваше, че я гледа с укор. Всъщност сега девойката имаше толкова много. Но бе загубила Георги и душата кървеше болезнено.

Глава 5. - Един репортаж в бурята
Дните минаваха, пълни със служебни ангажименти и задачи покрай малкия, който растеше бързо. Графикът за дежурства стоеше на вратата на хладилника, боднат с магнит-таралеж и никой от тримата, застъпващи на смяна около бебето, не протестираше. Детето запълваше огромна празнота в живота им, която не искаха да признаят дори пред себе си. „Модерните хора са богати на самота“ – мислеше си Черната буря, докато броеше колко дни от живота на Гела остават. Ангелът тревожно преглътна – не бяха много.

Утрото се усмихна с детски устни. Гергана отвори очи и се протегна като котка. От кухнята се чуваше глухо „танцуване“ по клавиатурата на компютъра. Бебето спеше до нея, примлясквайки доволно. „Алекс е ставал през нощта да го храни“ - помисли си тя. Време бе да приготви закуска, но сънят, който я споходи на разсъмване, не ѝ даваше мира. В него тя, Алекс и порасналият Георги вървяха заедно по пътека от ангелски пера в средата на морето, а срещу тях Богородица ги очакваше с протегнати ръце, в които светеше сърце.

Събуди я лек шум от оставяне на пакети. Отвори бавно очи. Съзря планина от покупки, които Алекс внасяше на порции. Памперси, специализирани млека, мокри бебешки кърпички, дрешки и одеялца, термометър, шишенца - всичко необходимо за оцеляването на мъничко бебе. Помисли си, че би бил прекрасен баща. Мисълта я застреля неочаквано и повдигна глава. Алекс гледаше бебето с нежност и може би мислеше същото. Обърна се към нея и се усмихна уморено. Ангелът го погали нежно.

Глава 2. - Акт за раждане
Блокът ги посрещна с равнодушно мълчание. Още не бе отворил клюкарски очи и за първи път Алекс не помисли за себе си. Не му пукаше от любопитството на съседите. Ала сега бе различно. Не се прибираше с клиентка. Мисълта дали ще ги види някой, го караше да трепери за непознатото мъниче, чиято съдба зависеше от него в този момент.
Лятната вечер се оттегляше на пръсти и утрото измамнически разтваряше очите на слънцето. За първи път му се искаше да не съмва.

Глава 1. - Убийството
Стоеше на брега, а вятърът любопитно провираше пръсти в косите му, златни като узрялото жито на Добруджа. Приличаше на Лунния принц и също като него се чувстваше уморен и самотен. Сключил пръсти под брадичката, мислеше за морето, липсващо на географските карти. Онова страшно синьо, което залива с вълни тишината в душата - жесток ураган от болка и гняв, в който се губиш, докато отмалееш, а ти се иска да има врата в морето, която да отвориш и цялата морска шир да те погълне безследно като спасение, докато станеш прашинка във времето и вечността.

VI


Беше една слънчева съботна утрин през септември, когато се събудих в прекрасно настроение. Стела спеше до мен. Усмихнах се, обърнах се към нея и я целунах. Радвах се, че тревогите останаха зад нас. Помислих си, че най-доброто предстоеше и ние непременно щяхме да се възползваме от възможността да бъдем щастливи заедно.

V

В понеделник сутринта събудих Тео в осем. Както винаги той се разсънваше бавно и му подвиквах няколко пъти на висок глас, че трябва да става.
– Тео, ако не станеш, ще отида сам да взема майка ти от болницата. Днес няма да ходиш на детска градина.