Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......

Но да се върнем при клетата Кераца и нейните проблеми. Оставихме я умислена на пейката пред къщурката, която скоро трябваше да напусне.

Осми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха продадени и се наложи да изработят мъжки ризи и дамски красиви рокли във винено и тютюнево златно, бодита с панделки и цветя. Забавляваше се и на душата ѝ бе светло и леко. Празникът щеше да бъде неповторимо прекрасен.

Гергана остана сама. Едва дочака да стане осем часа и позвъни на докторката. Струваше ѝ се, че тя знае и може всичко - че ще ѝ помогне, ще я успокои.
-Може ли да дойда да поговорим? – попита я шоколадовата красавица. – Спешно е.
-Разбира се – отговори жената спокойно. – Днес работя следобед. Чакам те на кафе.
Девойката взе такси и скоро двете седяха на балкона с чаша ароматна течност в ръцете. Морската нимфа разказа развълнувана какво се бе случило. Възрастната жена се облегна на стола замислено, погледна я през тънките рамки на очилата и заговори:
-Вероятно се е обадил Костас по нареждане на Юлия. Това е един много богат човек от Тесалоники, с когото тя имаше дългогодишна връзка, преди да си загуби ума по Алекс.

Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ранната утрин на Новата година още нямаше минувачи по улиците, но се усещаше надежда за по-добър живот във въздуха.
Слезе от автобуса премръзнал. Мина покрай площада, където от снощната фиеста се търкаляха бутилки, хартии, опаковки от чипсове и вафли. Служителите по чистота щяха да имат доста работа.

Събудих се от слънцето, което озаряваше стаята ми. Не помнех никога сънищата си и това също не ми се струваше нормално

Глава 2
Слънцето блестеше ярко на небосвода този следобед, когато прекосих алеята с детски

Алекс гледаше как Юлия оставя пакетите под елхата и се извинява на Гергана като в забавен каданс. Чуваше сърцето си и си заповядваше да бъде спокоен, а не можеше. Виждаше я тук, но не знаеше къде ще е утре. Дали само минава, колко ще остане? Какво бе станало с турнето в Париж? Много въпроси и предчувствие, че радостта ще бъде кратка, го караха да трепери въпреки топлината в стаята. Попиваше смеха на цигуларката и усещаше жажда, каквато изпитват само влюбените. Гергана преглъщаше учестено. Губеше битката! Алекс не я обичаше като жена. Но как искаше зеленоокият да е щастлив!

Глава 1
-Не мога да повярвам! – възкликна Ан и разтвори с ръце завесата от перли, която отделяше сепарето от останалите.

Чувайки името "Мунчо", Авторът не можа да се въздържи да не направи малко Отклонение от темата на романа. Отклонение посветено на родния му град който той бе напуснал толкова, толкова отдавна, но все още съхраняваше у себе си топли и малко сантиментални чувства за него.

Една сряда Гергана се престраши и звънна на адвокат Петрова.
-Заповядайте – любезно я покани юристката. – Чакам ви в офиса.
Седяха една срещу друга. Гергана беше спокойна. Адвокатката се чудеше откъде да започне. Имаше доказателствата, че девойката е дъщерята на сестра ѝ. Но как да ѝ го каже. И как да скрие кой е баща ѝ и защо при леля адвокат се бе оказала в детски дом.
-Поканих ви, защото знам коя е вашата майка – започна направо юристката.
-Нима? – опита се да бъде спокойна Гергана, но сърцето ѝ се разтуптя.

След краткото Отклонение, ето ни отново при Основната тема:
"Старчески Дом №3" и неговите "Безсмъртни Обитатели".
След Рок концерта, нека видим как стоят нещата с Изобразителното изкуство. Техният представител в Дома бе художничката Фрида, както всички я наричаха с любов. А тази любов бе напълно заслужена, както ще се убедите сами.

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят, знаеха, че утре ще отидат до поликлиниката, а после ще вземат кученцата. Трябваше да огледат и няколко имота, подходящи за Център за работа с деца. Отново само работа можеше да ги спаси от мъката.
И двамата спаха неспокойно. Обръщаха се, събуждаха се, а мисли като светкавици не им даваха мира. Алекс се измъчваше от съдбата на Мухарем.

В последната Серия оставихме Учения дълбоко разстроен, че не може да докаже научно "предполагаемите" си Открития. А те си оставаха предполагаеми, защото необходимите му Уреди и Помощни средства бяха от много висок клас и неимоверно скъпи. Той, както знаем не разполагаше с много средства. "Крадливите лисици" се бяха погрижили да отмъкват незабавно "Златните яйца" които бе "снасял" през годините.

Както вече знаем, Рок групата "Очуканите Камъни", обявила на Дома своето съществуване, но получи оценка "Незадоволителен среден (3-)" за първия си Концерт. След задълбочен разбор на допуснатите грешки, "Камъните" се подготвили изключително старателно за "Поправката". Датата на явяване обявили за след 10-на дни и тя съмнително съвпадала с Рож- дения ден на Директора г-н Тамбушчиев.