IX

- Така е – погледна го ангелът – сърцето ти познава тези мисли, вече разговарях с него. Това беше жената, отредена ти за този живот.
- Защо „беше”, вече не е ли?

VIII

Радея отвори очи и стреснато се огледа.
В стаята бе тъмно, а дъждът свирепо плющеше по стъклата.
„Отдавна не сме имали буря” – помисли си тя, докато залостваше прозорците, а очите ѝ отразяваха светкавиците, които раздираха небето и осветяваха огъващите се клони на дърветата в градината.
Трябваше да ги предупредят от института, но тя нищо не беше чула. Дали останалите жители на градчето знаеха? Знаеше ли Рамус?

VІІ

- Добре се справяш – окуражаващо се усмихна Луцифер.
- Познах го – тъжно промълви Ел.
- Без тъгата няма щастие, а без мрака няма светлина.
- Знам.

Кой по-добре от нея знаеше за тъмнината?
За мрачните безпросветни времена в края на Средновековието, когато цяла Европа беше обхваната от паника и слухове, разказващи за зли вещици, които чрез магия, се опитват да унищожат християнския свят. А след ужаса на черната чума, набедените вещици бяха виновни за всички злини.

VІ

Рамус бързаше към къщи.
Нетърпеливите му движения, съпроводени от отнесения му поглед, биха учудили всеки, който го познаваше.
Завладян от някакво странно чувство, той, уж беше себе си, а сякаш някой друг, като в просъница, извършваше необходимите действия, докато истинското му аз, отделено от тялото, в едно различно и особено място, преповтаряше на ум снощната случка, наслаждаваше се на детайлите, опитваше се да задържи колкото се може по-дълго образи и картини…

V

- Знам, че така е най-добре – тъжно промълви Радея
Ангелът разбиращо кимна.
Тя беше взела своето решение. Щеше да се откаже от мъжа, който вълнуваше сърцето ѝ. Отново. Както някога, когато…
- И все пак, ако не си напълно сигурна, все още има време.
Сигурна беше. Но сърцето й не искаше да го приеме. Чакала беше толкова дълго, живот след живот, за да бъдат отново заедно, а сега доброволно се отказваше от него.
Мислите ѝ отлетяха далеч в девствените гори на амазонската джунгла…

ІV

Всичко си беше все същото.
Колкото и да се взираше, Рамус не можеше да види нищо по-различно от обикновено.
Разтърка очи, протегна се и се приготви да стане от леглото. Денят отново бе тук, наситен с предизвикателства и задачки, които очакват своето решение. Колкото и въпроси да бяха породили срещите от изминалата нощ, ежедневието му го очакваше и не приемаше никакви извининения…

ІІІ

Нощта означаваше дълбок и здравословен сън за телата, но упорита и усилена работа за душите. Разбира се, че и през деня наставниците и ангелите-пазители се навъртаха наоколо, но малцина се намесваха в земните дела. Ала когато светлината изчезнеше зад хоризонта и всичко потънеше в тишина, небето заприличваше на оживена железопътна гара с безброй разминаващи се влакове, сфетофари, светещи табла и разписания, пристигащи пътници и нетърпеливо сновящи из нея посрещачи. После всички изчезваха нанякъде, а мястото им заемаха все нови и нови ангели и хора. И така, докато първите слънчеви лъчи не докоснеха хоризонта и обагрено в нежнорозово, небето не изпратеше обратно към земята своите гости…

ІІ

Рамус отвори очи и се протегна.
Днес беше негов ред да ходи в библиотеката. Той обожаваше това място. Винаги, когато попаднеше сред хилядите книги, го изпълваше едно особено чувство. Страховита сила беше словото! А тези, които умееха да го използват, предизвикваха възхищението му.
Колко ли мисли се рееха из вселената? Появили се по някаква причина, проблеснали за миг и след това, безвъзвратно изгубили се в пространството и времето. Ако съществуваше пространство. И време, разбира се.
Написаното, обаче, оставаше.

"Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса."

Ръкопис, намерен в Акра

І

Нещо не беше наред.
Едва доловима сянка се промъкваше, в спокойствието и светлината, които царяха в залата. Необяснимо и тревожно тази сянка нарушаваше хармонията, с която присъстващите бяха свикнали.

И така Атора и Вие - най-търпеливите читатели, успяхме заедно, с общи усилия, стискайки зъби да долазим до края на това Четиво...Българи!.....Юнаци!.... Браво!..... А сега накъде?

В част първа Ученият установи с огромно учудване (но не и съжаление), че след пет години упорита научна работа всички доказани от него т.нар. Фактори допринасящи за "Вечна младост и Безамъртие" са всъщност "Здравни съвети и препоръки" известни на Човечеството от векове. Или както се казва - "Нищо ново под слънцето". И така НФО ("Новото Фундаментално Откритие") което се бе надявал да подари на това неблагодарно Човечество просто не съществуваше. А щом нещо не съществува, то няма и как да бъде подарено някому. Sorry Човечество!

Оказа се, че Вестник "Старческо дело" доживя и този ден, в който ще бъде разкрита Тайната на "ВЕЧНАТА МЛАДОСТ".
Честито Уважаеми Читатели!!
Ние Заедно успяхме в това Дело!
Отваряйте Шампанското! Не забравяйте Фанфарите и всичко останало!
Наздравееее! Но все пак внимавайте някой да не се понапие!

В част първа от серия 21 "Ала-бала" оставихне двамата приятели Автора и Учения да убиват времето с гледане на "Филмите на живота" от богатата филмотека на втория (съдържаща точно 40 броя филми - колкото бе и броя на Обитателите на дома). Вече наближаваше полунощ и решиха да изгледат преди лягане последният трети филм избран за тази вечер...

От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. Тази критична база от данни която би му позволила най-после да направи съответните Обобщения и Изводи. Опирайки се на тях той се надявал че ще може да отговори еднозначно на основния вълнуващ го Въпрос на въпросите. А именно - Какво бе допринесло за феномена "Вечна младост и съответното Безсмъртие" на което безспорно се радваха всички "Безсмертни" Обитатели на дома?

В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият любим - "Старческо дело". Жестоката и безмилостна ръка на "Имотната мафия" вече почти му е видяла "сметката", но слава Богу - Не съвсем (Той още диша, макар и със затруднение, хванат здраво за гушата). Остават му още броени дни живот, които Автора не смята да остави неуползотворени........