И така Атора и Вие - най-търпеливите читатели, успяхме заедно, с общи усилия, стискайки зъби да долазим до края на това Четиво...Българи!.....Юнаци!.... Браво!..... А сега накъде?

В част първа Ученият установи с огромно учудване (но не и съжаление), че след пет години упорита научна работа всички доказани от него т.нар. Фактори допринасящи за "Вечна младост и Безамъртие" са всъщност "Здравни съвети и препоръки" известни на Човечеството от векове. Или както се казва - "Нищо ново под слънцето". И така НФО ("Новото Фундаментално Откритие") което се бе надявал да подари на това неблагодарно Човечество просто не съществуваше. А щом нещо не съществува, то няма и как да бъде подарено някому. Sorry Човечество!

Оказа се, че Вестник "Старческо дело" доживя и този ден, в който ще бъде разкрита Тайната на "ВЕЧНАТА МЛАДОСТ".
Честито Уважаеми Читатели!!
Ние Заедно успяхме в това Дело!
Отваряйте Шампанското! Не забравяйте Фанфарите и всичко останало!
Наздравееее! Но все пак внимавайте някой да не се понапие!

В част първа от серия 21 "Ала-бала" оставихне двамата приятели Автора и Учения да убиват времето с гледане на "Филмите на живота" от богатата филмотека на втория (съдържаща точно 40 броя филми - колкото бе и броя на Обитателите на дома). Вече наближаваше полунощ и решиха да изгледат преди лягане последният трети филм избран за тази вечер...

От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. Тази критична база от данни която би му позволила най-после да направи съответните Обобщения и Изводи. Опирайки се на тях той се надявал че ще може да отговори еднозначно на основния вълнуващ го Въпрос на въпросите. А именно - Какво бе допринесло за феномена "Вечна младост и съответното Безсмъртие" на което безспорно се радваха всички "Безсмертни" Обитатели на дома?

В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият любим - "Старческо дело". Жестоката и безмилостна ръка на "Имотната мафия" вече почти му е видяла "сметката", но слава Богу - Не съвсем (Той още диша, макар и със затруднение, хванат здраво за гушата). Остават му още броени дни живот, които Автора не смята да остави неуползотворени........

Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......

Но да се върнем при клетата Кераца и нейните проблеми. Оставихме я умислена на пейката пред къщурката, която скоро трябваше да напусне.

Осми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха продадени и се наложи да изработят мъжки ризи и дамски красиви рокли във винено и тютюнево златно, бодита с панделки и цветя. Забавляваше се и на душата ѝ бе светло и леко. Празникът щеше да бъде неповторимо прекрасен.

Гергана остана сама. Едва дочака да стане осем часа и позвъни на докторката. Струваше ѝ се, че тя знае и може всичко - че ще ѝ помогне, ще я успокои.
-Може ли да дойда да поговорим? – попита я шоколадовата красавица. – Спешно е.
-Разбира се – отговори жената спокойно. – Днес работя следобед. Чакам те на кафе.
Девойката взе такси и скоро двете седяха на балкона с чаша ароматна течност в ръцете. Морската нимфа разказа развълнувана какво се бе случило. Възрастната жена се облегна на стола замислено, погледна я през тънките рамки на очилата и заговори:
-Вероятно се е обадил Костас по нареждане на Юлия. Това е един много богат човек от Тесалоники, с когото тя имаше дългогодишна връзка, преди да си загуби ума по Алекс.

Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ранната утрин на Новата година още нямаше минувачи по улиците, но се усещаше надежда за по-добър живот във въздуха.
Слезе от автобуса премръзнал. Мина покрай площада, където от снощната фиеста се търкаляха бутилки, хартии, опаковки от чипсове и вафли. Служителите по чистота щяха да имат доста работа.

Събудих се от слънцето, което озаряваше стаята ми. Не помнех никога сънищата си и това също не ми се струваше нормално

Глава 2
Слънцето блестеше ярко на небосвода този следобед, когато прекосих алеята с детски

Алекс гледаше как Юлия оставя пакетите под елхата и се извинява на Гергана като в забавен каданс. Чуваше сърцето си и си заповядваше да бъде спокоен, а не можеше. Виждаше я тук, но не знаеше къде ще е утре. Дали само минава, колко ще остане? Какво бе станало с турнето в Париж? Много въпроси и предчувствие, че радостта ще бъде кратка, го караха да трепери въпреки топлината в стаята. Попиваше смеха на цигуларката и усещаше жажда, каквато изпитват само влюбените. Гергана преглъщаше учестено. Губеше битката! Алекс не я обичаше като жена. Но как искаше зеленоокият да е щастлив!

Глава 1
-Не мога да повярвам! – възкликна Ан и разтвори с ръце завесата от перли, която отделяше сепарето от останалите.