Обич за обич...

От столетия във времена исторически,
прочути били майсторите бусински.
Глината знеполска,
най-угодна била,
за направата грънчарска..
С търпение майсторите
въртели колото.

Синя нощ.
Душата...
в пламъци гори.
Лед горещ,
айсберг топи.

Разумът, феномен е на земята,
в човешките същества,
почва намерил.

Слънце косите гали,
пали планински кристали,
светкавици начупени,
поезия на багри,
в чувственост облечени.

То е...стръмно пропадане в хладните капки,
най- високият тон в гърмящ водопад.
То е гълфстрийм във вените и смях на сирени

Това е мястото...
чувство на уют,
ръка ти подава,
топлина нежна
те обгръща,

Изкачва се,
спуска се...
уютна ниша да открие,
от ветровете бурни,
да се скрие.

Не искам мигът ни да свършва.
Слънца сме над новия ден.
От тебе страха ще избърша
и пак ще се гушнеш при мен.

Очите ти гледам красиви.
Как нежно говорят ми те...
В безкрая сме още щастливи -
за мен се превърна в дете!

Ела, да помълчим по икиндия!
С мълчание да преговорим,
как дните си горим с ракийка,
а нощем сме безотговорни!

Шампанско! Нека прелива виното пенливо
Шампанско! Пламъче игриво, закачливо
Шампанско! Омайни капки в устните ти сладки!

Тръпка - ме прониза
Тръпка - е ли има
Тя е моята любима!

Не мога-без теб никак не мога
Не мога-дъхът ти да не сещам, никак немога
Не мога-да не мога...

Жена-мечтание,
Жена-вълнение,
Жена-желание!