Дали да се срамувам от сълзите?
Защото те са истински сълзи.
Защото те са миналото. Дните,
в които някъде живееш ти.

Попивам с устни твоето ухание !
Очите ти блестят със огън див !
Душата ми намира упование във теб !
Със тебе аз се чувствам жив!

... пожелай си тихи нощи, вън снежецът да вали,
в електронните ти пощи вятър да мете с метли,
болки, скърби и тегоби да забравиш в миг един –
в най-зловещите ни доби слизат Господ Бог и Син,
върху твоята възглавка стелват блага светлинка,

Скитница във моя сън си ти..
Бродиш и ме търсиш в тъмнината.
Хиляди рекламни светлини
светят, но не топлят те душата.

Скъперник в любовта

Скъперник в любовта недей бъди!
За истинска любов нса нужни двама.
Ако залюбиш истински люби!
Във любовта пътеки преки няма!

Почука на вратата. Аз отворих.
Застанала на прага под дъжда
очите ти, изпълнени с умора
търсеха искрица топлина.

След теб не мога друга да обичам
защото ти сърцето ми плени!
Не мога друго име да изричам
защото в мен живееш само ти!

Звездите спускат се във твоите очи .
Гмурва се луната във душата
като в море с незнайни дълбини
от някаква Вселена непозната .

Сънувах, че се любим, а нощта
бе тъй прекрасна! Хиляди искрици
се гонеха в зелената трева.
Сияеха над нас звезди-девици.

На съпругата ми

Пред очите ми старееш-
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада.

Ако Господ три дни ми остави
два от тях като луд ще те любя –
все от мъка, че ще ме забравиш
и от мъка, че ще те загубя.

Ти помниш ли?Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет,и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда

И имахме моменти споделени
изпълнени със красота
и чувствахме се преродени
само зарад любовта

... може би ще те намеря под отвъдните слънца,
ако дойдеш на вечеря? – ще ти пръжна две яйца,
лютеничката на мама с хлебец няма да люти,
и на дълга свещ за двама ще си хапнем – аз и ти,

Ти не си родена за любов !
Ти си болка,обич,разкаяние !
Чакано несбъднато желание !
Стон във мрака ! Вечен Благослов !