Вървя с целувките ти по устните си,
с коса, попила дъхът ти ревниво,
с рисунки по кожата - от пръстите ти,
запалили в очите ми пламъчета игриви.

Скитах се самотен по света.
Много нощи лутах се във мрака.
Търсех да открия любовта.
Вярвах нейде там, че тя ме чака!

Аз не искам ти да ме обичаш,
нито празни думи и лъжи!
Аз не искам ти да ми се вричаш
във любов, във вярност и мечти

Недей да криеш погледа виновен!
Обичаш друг! Това отдавна знам!
Аз бях от твоята любов отровен!
Но вече свикнах да оставам сам!

Обичам те! Обичай ме и ти!
Целувай ме! Прегръщай ме! Люби ме!
Попивай с устни моите сълзи
и сутрин със целувка събуди ме!

... тъкмо вече вдигах котви нейде с утринния бриз,
тя дойде – и ми наготви бяло пилешко с ориз,
двете ми последни ризи сгъна в моя стар долап,
ши с три гъбки за репризи скъсания ми чорап,
тя постелите си светли на леглото ми застла,

Дочакай залеза както звездите го чакат,
за да потънем отново в нежни обятия.
Да ти докажа, че още съм любопитен -
на засъхнали сълзи вкуса да опитам.

Огън. Топлина. Щурци.
Ручей.Тъмнина. Звезди.
Полъх. Дъх на детелини.
Устни с аромат малини.

Когато ме поискаш във мечтите си
и до болка сетивата ти крещят,
плахо ще пристъпя към очите ти
и нежно ще се гушна в обичта.

При теб потърсих обич и утеха.
При теб потърсих ласка и уют.
Във теб открих което ми отнеха!
Прогони дългия , коварен студ!

Коя съм аз без теб, какво съм?
Лист отронил се с въздишка,
ранна утринна роса и восък
капещ от запалена свещичка.

Разби сърцето ми на хиляди парчета!
След туй си тръгна просто ей така!
С любов, от някого на заем взета,
и след това захвърлена в калта!

Раздялата бе кратка като сън.
Когато влакът тръгна всичко свърши.
Тогава в мене нещо се прекърши!
А беше пролет хубава навън!

Боли! Боли сърцето наранено!
Душата от лъжата ме боли!
Очите от сълзи са уморени!
Нощите са дълги,тъмни,зли!

С полъха на нощна пеперуда
идваш всеки път във моя сън .
Любиш се със страст и до полуда ,
докато зората пламне вън!