Една любовна история
няма как да се превърне
в една история на любовта.

...твърде дълго
живея във сумрак.
Подчертавам -
при нощен климат.

Погледът...
Съзерцаваща панорама,
колоритна есенна картина.
Пътеката...

Имам думички за казване, ала те са празни...
Имам и мълчания, които нямат обяснение...

Броени минути само
и довиждане казвам на морето голямо.
Топла милувка - вода солена,

Цяла нощ пътували,
сияйни слънчеви лъчи,
политат първо към небето,
се плисват със замах в морето,
стигнали земята,
усмихват на хората лицата.

Очите гледат,
сърцето вижда,
душата чувства.

Лист хартия специална подбираш.
Капачката на писалката сваляш.
Дълбоко се замисляш

Морският бриз раздира
шал фееричен,
в слънчеви лъчи облича
форми перфектни.

Не посягай към звездите,
трептящи в мъглявините.
Сигналите им улови,
сигналите, осветяващи
нашите души.

Любовната игра е сладка, докато любовта е кратка,
тя е тайна хватка, хваща ясно на място тясно!
Играта кратка свършва с марша, Менделсон и Вагнер,
танцуват влюбените двама, е сякаш голи са заспали на дивана...

Спуснал се по косите
ледени на планината,

Лятото със скок навлезе.
Няма шега.
Захлупи ни екваториална жега.
На сянка пием си кафето,
под климатик се пъхаме в леглото.

След едно двайсетина години
(почти съм сигурна, впрочем)
ще ти се прище да ме видиш
и ще бъдеш на срещата точен.

Светлина приглушена.
Погледи зрели. Тревожно мълчим.
Бавно гребена вземаш
и адски женствено сресваш се,
а в пепелника цигарите, потапят ни във своя дим.