Изведнъж се срещнахме в нощта с теб,
изведнъж разбрах че ще си моя,
не мислех за раздяла в този миг въобще,
зная винаги любов какво е.

... навярно в идещия мрак – все някъде ще те намеря,
едва ли ще съм в черен фрак, ще те поканя на вечеря,
като на филмови звезди! – уединени в скришна ложа,
дискретен келнер ще реди солта, оцетника и ножа,
ще ни запали дълга свещ – и тя в цената влиза бруто,

Допра ли те, като снежинка ще се изпаря -
от желание ти цяла си се нажежила,
но аз на страстите ти ще се покоря...
Легло за двама ни отивам да застилам

Така ли ще си тръгна-необичана?!
Още преди да се родим ми обеща
да ме откриеш и обичаш.

Когато ти си тръгваше, дъждът
отмиваше сълзите от очите.
И някак си различен бе градът
И облаците бяха тъй сърдити.

От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам
преди в любов да се стопиш.

Ако бряг съм аз,
а ти море си бурно,
ще очаквам да обгърнеш
сърцето ми лазурно!

Хубаво ми е, че ти е хубаво!
Хубаво ми е – да си до мен...

Веднъж във цъфналата ръж
се срещнали жена и мъж.
Та в цъфнало поле от ръж
който и да беше мъж

Боли ме! Много, много ме боли!
Но не, че си отиде без причина.
Боли ме от безкрайните лъжи,
а другото все някак ще отмине.

От тебе друга аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам
преди в любов да се стопиш.

Утре може би не ще вали!
Днес дори за малко не престана.
Утре може да не ме боли
старата и съживена рана!

Слушаше ме.
Както слушаш този,
който има нещо да ти каже.

Валеше дъжд и сивата мъгла
със мокри длани галеше земята.
Стоеше в мрака тъжна и сама,
красиво цвете в плен на хладината!

На моята пътека ти стоиш.
След мен по стъпките ми ти вървиш.
Следваш ме във нощите и дните.
Даваш ми надежда във мечтите!