Аз съм всъщност предишният...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах...
и сега те обичам...

Виж се в огледалото, Любов,
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.

Аз все съм искал да проникна
В дълбокото на твоята душа.
На дъно чисто да поникна
И там под сянката да се сниша

Мое трънче от щастие,
така ми пробождаш сърцето.

(из "Фениксът любов")

Че чакаш денонощно принца
на бял кон да те отведе,

Когато падне нощта и уличните лампи засветят
мисля за теб, за очите ти-

Някъде времето спря във стрелките.
Махалото изгуби няколко такта.

Ти си мойто приспивателно.
Аз съм твоят антидепресант.
Срещнахме се нежелателно
в болница, не в ресторант.

Беше време, когато се любехме...
в пъти – на ден!

Тих зимен отлив е превърнал в огледало
този бряг. И ходя по небе.

Какво ли ми трябва се питам,
слънцето имам, имам луната,
малки са и все се сбъдват мечтите,
с обич навън ме здрависват цветята.

(из новата ми книга "Фениксът любов")
Обикнах те от съжаление,
на чувствата ми ти отвърна,
но любовта ни във мъчение
набързо после се превърна.

Голяма загадка,за хората съм зная,
не всеки може да ме разгадае и да ми намери края.
Всички мислят си,че е лесно и безинтересно,
но в дълбините на моята душа има много оплетени сърца.

Ако ме забрулят ветровете и
искам да се спотая в топъл заслон,
да ми сипеш горещ чай и разтриеш
краката, скапани от тежък път...

Нощта е пълна с тъма,
а искам само ти да си до мен сега.
С целувка ти да ме дариш,
и пулса ми да ускориш.