Не спирай ръцете си,
остави ги да галят,

Самотен остров нейде сред Егея...
Люлее огледало синьото море.
Вълни целуват пясъка и пеят
за знойно слънце и безоблачно небе.

За твоя плам сърцето ми копнее,
за погледа ти тръпна във захлас,
за твоя глас душата ми жалее
да ме изпълваш с благодатен смях.

Когато сменя
агрегатното си състояние
и заваля

Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче,
светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите.

Целуни този дъжд, целуни го!
Със сърцето, със устни, със всичко!
Тази нощ, като тъмно индиго
обещава да бъде различна...

Сънувам те, в съня ми си до мен,
като магично диво привидение,
притихнал гордо, някакси смутен
усещам в погледа ти моето вълнение.

Живеем във затворени пространства,
а времето съвсем не го боли.
Обичаме се, мразим се безкрайно
и все се търсим между две вълни.

И те моля сега -
застани срещу мен

Замислен съм и ме боли,
че времето в дъга захожда.
Навън е хладно и вали,
и гръм сърцето ми пробожда.

Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...

Завих се и започнах да викам,
виках,
Виках,

Рано е и кръчмата е празна.
На масата във ъгъла съм сам.
Бутилка, пепелник и мръсна ваза,
и този ден така започва, знам!

Не искам повече да ме обичаш,
от любовта ти много ме боли!
Недей и „мила“ ти да ме наричаш,
омръзна ми от твоите лъжи!

animula vagula blandula
.....................

Имам още спомен от другия свят,
бил съм само душа неразумна.