Когато срещна блясъка на твоите очи
тогава всичко в мен започва да пламти
ти разкошна гледка си, великолепна
не само хубава си, но и достолепна

Натежал съм от мисли и чувства.
И слабея по теб от любов.
А със сила на всички изкуства,
да се боря за теб съм готов.

Дочувам глас
на древен разказвач,
глас като полъх от звезди далечни.

Обещавам да си скрия песен
и щурец във нея да се сгуши.
Знам, че нищо, нищо не е лесно,

Ще ти дам на заем мечтите си,
искаш ли? Но само на заем,
после ми ги върни.

Толкова съм студена,
юмручена
и без длани –
даже да си до мене,
как ли
да ги погалиш?

To Kendal’s and Panny’s wedding
... ...
Нарисувай ми Живот

Погали ме, Любов, както само ти знаеш!
Направи ми горчивото – сладко.

Дали защото
черен шоколад
са твоите очи
и с топлината си
го разтопяваш върху мене,

Забранена любов - о, думи сладки,
зачеркнати от обществените порядки.
Всяка вечер теб те гледам отдалече,
и се питам дали не е настъпил моментът вече,
миг от безкрайността да бъде наш,...

Очи затваряш хрисимо в нощта,
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!

говорим за пари
коли
и много други глупости

На mariq-desislava – за „Поройният мъж... ”

Душите ни разграбват поробители –
изчадия на грозни метастази.

Като топло кестенче във джоба,
чувствам твойта близка топлина.
Като светла болка и тегоба,
ти бъди в сърцето ми жена.

Обляни в жълто слънчогледови поля
потъвам в мириса на слънце и позлата
и виждам в твоята протегната ръка

Смутено е моето тяло.
Сломен ми е целият дух.
Не мога те имам изцяло.
Търпение вече събух.