Стана ми студено. И ми трябва топлина
от твоите прегръдки и горещите целувки.
Върни ми ги каквито бяха през минутите назад.
Очаквам във очите ти отново да избухнат.

Ще съжаляваш ли,
в безвремие възкръснал,
и с тебе, не успял да се простя,
от своя земен път ще се откъсна
и към небето, с вик, ще полетя?

Понякога събуждам пролетта ти,
защото може и да съм кокиче,
и бяло се оглеждам във скръбта ти –
в дванайсет се превръщам във момиче…

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?

Момичето,
което е на снимката,
не носи белега на ничие дамгосване.

...не ме вълнува есента - тъгувам
над разпилените остатъци от лятото.

Когато ме будиш с целувка позната
и нежно, с милувки на ангел ме галиш;
когато – едничка ти можеш в душата
жаравата с устните пак да разпалиш,

Сега остава само ропот,
но бързо ще се разнесе...

Покажи ми отново слънцето
и онези три луни
от друга планета,

Стените в мен са тънки и ехото крещи,
самотно ехо, чуваш ли го любов,

Жадувам те, за кой ли път
Сънувам само тебе, как ме любиш
Събуждам се, обляна в страст,
ах колко искам в мен да се загубиш

Вчерашната ми следа
днес покрива се във бяло.
Чувството ми в резеда
във душата се е свряло.

Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума

Отпивам вино от чашата ти
червени капки по жадните устни
и в нежната стая на душата ти
стъпвам тихо и плахо на пръсти.

Чудих се как с думи
да ти опиша
това помежду ни,
колко те обичам...