Спуснал се по косите
ледени на планината,
плиснал се над огледалната
шир на водата,
дъх на парфюм,

Години, години,
зелени години...
дъжд от младежки мечти.
Чадър един от дъжда подслони ни,
остави рани дълбоки,
в нашите още незрели души.

Пълна е залата голяма,
приглушена светлина.
Тишина, погледи
в сцената отправила...

Полумрак още се стеле,
по магистралния мокър асфалт,
светлините подскачат,
скоростта увеличават,
бързат да стигнат...
в две красиви очи на блеснат.

Единствено дланта
ти докоснах.

Думи върху нотите танцуват,
забавляват и вълнуват,
в душата желания посяват.
"Хладните ти нощи,
кой да стопли...
Кой владее твойте мисли..."

Всяка нечия любов е магия в строфа
дочуеш ли- обичам те? Всичко става ясно!
После идва кратка фраза за изказване
сърцето с думи се обажда-обичам те и аз-признавам !

Искам аз сега,
екзотика една,
с теб да споделя.

Облаци скриват гората,
езерно мълчалива е водата,
влюбен привкус - усмихнати лицата.

Ш~епа вода.
Е~дна глътка само,
п~овече от океан дава,
а~ко навреме идва.

Как бавно, розовият цвят разпуква,
тъй чувството красиво се поражда.

Събуждаш се рано, търсиш...
Търсиш това, което не намираш.
Раницата стягаш,
по света тръгваш.

ВЛЮБЕН ПЕСНОПОЕЦ
С огнен чар стоиш пред мене -
истински сега съм жив!
Чувствен облак ще ни вземе -
път рисуваме щастлив...

Когато е любов,
ще проличи.
Дори и без кристалната пантофка.
Сега, обаче,
търся оня принц,

Дали да бъда черна пешка,
или всуе да се предам?
Дали край весел чушкопек
от двора тебе да открадна?