За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти стОрих,
че тъй постъпи? Срамота!

Въпросът сложен : " To be, or not to be?"
отдавна е решен след кървавата драка.
Животът ни е кратък, затова люби -
не позволявай на сърцето ми да чака.

Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с сребро в косите
плодовете щедро съм дарила
забързано изнизват ми се дните.

Отвърни ми, моля те момиче!
Напиши ми ред или пък два.
Просто излъжи, че ме обичаш,
че ти липсвам, даже и едва

Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.

измислена притча, базирана (предполагам) на чужди измислици

Сближиха се по пътя за Содом..
Тогава тя бе млада, непорочна,

Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа
подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.

Приземих се благополучно
на полуосиротялата площадка на детството.
Препъвам се в коренища на новото време

Гора смълчана извисила стволи,
оголени сред унес и тъга.
Те сякаш във небесен храм се молят,
безпаметни и чужди на света.

Запали ми огън във камината -
тъмно и студено бе навън!

Прекали да ме любиш студено –
да се правиш, че правим любов...
Ти си вече от секс омерзена;
аз се правя на кротък пантоф!

И пак минзухар си отива,
почти както бе с младостта...

Аз толко много се нуждая от любов,
от трепети, от чувства и вълнения,
душата ми в пожари да гори,
във ураган от нежни съкровенния.

Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...

Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….