Когато сън засипе стъпките на твоя път,
обърни глава, разтъркай пак очи и помисли:
Ако твоята любов, любов е във сърцето
и на някой друг,

Не си отивай, Скитнице в съня ми!
Недей да тръгваш в този късен час!
Нима е пепел всичко помежду ни
и няма вече огън между нас?

Аз твърде много вече помъдрях ...
Преглъщах болка, страсти и различия,
душата ми безмълвна онемя
изгубена в надежди за обичане.

Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите,
същото, което до болка обичаш

Обичам петъчната, тиха вечер,
когато тръгват уморени делници
за да поемат пътя си далечен
в света на пилигримите-отшелници.

Градът за никого нехае,
мълчи намусен и студен...
Ветрец с косите ти играе -
и в танц увлича те за мен!

Вълнението ми е признак на море.
Вълнува се човек, комуто родно,
без документ, явява се морето.

Кой може да събуди утринта ми,
от самота и празност натежала,
със грях и страст да пали мисълта ми,
да притъпява болката презряла,

...* място, където зеят музите :)

Изглежда се е подвела. Припознала се е! Oбъркала...
Мислела го - неделя. Той се оказал четвъртък.

Тръгна си тихо, не каза нищо
изгуби се в мрака на нощта.
Даа..ще започнеш на чисто.
Ще преглъщам горчива вина.

Ще докосват пръстите ти моите
И ще се връщам пак при теб понякога.
Ще търсят тайно очите ми твоите
И самотен себе си ще срещам всякога.

О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!

Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор.

Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.

Не винаги ще бъде зима!
Не винаги не ще вали!
Радвам се,че тук те има,
за лошото просто ми прости!

Барутен погреб е душата ми.
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.