Това е някакво безумие..
Въвлечени сме в игра на чувства,
деянията неразумни ..

Край мен ли си разпадам се на части,
изгубвам се във погледи премрежени,
сълзите ми са бисери от щастие,
очите ми – усмивки теменужени.

Потанцувах...
Но вече е късно
и отминах по всички часовници -

Днес зимата няма нищо общо с Вивалди.
Държи се така, сякаш не го е и чувала.

Към теб пътувам точно днес, сега
Единственият, който ме дочака.
Когато тръгна, вече ще е късно

В вдна от многото ми мъжки грижи
избрах пътеката в живота мой.
Разбрах, че твойто име тук се движи
по стъпките и на живота твой.

С друг си тръгна тя и сега съм сам,
вече няма да ми е в живота,
златните листа с усмивки са и щастливи те са там,
всичко тъжно и измъчващо е много просто.

Изсипвам се пороен дъжд в очите ти,
а после с мълния сърцето ти раздирам.
По кожата луна съм, спуснала лъчите си
и тихо тайнство на любов да съм избирам.

Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен
ще се родя от вятъра, ще съм наричане
като изгубена светулка в сняг и преспи.

Ще те заровя – мъничка идея,
в най-тихия сезон на мисълта ми.

Дори да го няма той винаги тайно присъства.
Нося го вляво, просмукал е корени в мен

Щастлива ли си с другия кажи
когато нощем страстно те целуваа
склонил глава на твоите гърди?
Целувката му колко ли ти струва?

Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер.
Тя като слънцето се смееше.
Обичаше това цвете.

Беше мъртво вълнение
на горчива вода,
жален писък на чайка
под самотна звезда.

Януари си ти и замръзвам от студ във съня си.
Все сънувам небе и крилете ми тръпнат за полет