... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки,
сега ти ида – недоходоносен! – помъкнал в денка ризите си две,

Всичко ти си ми казала,
по-добре напусни,
жестоко ти ме наказа,
на името ми да те докосва забрани.

Бъди очи!
В очите ми се вглеждай,
денят рисувай в ярки цветове,
заспивай кротко, в тъмен мрак проглеждай,
пред мен разкривай нови светове.

Аз съм нещо между другото.
Датите са без значение.
Липсват ми добрите думи
за едно стихотворение.

За мен е важно да не се изгубим

Наистина се влюби, ти влюби се безумно,
но той купува всичко с пари,
жените – покупки на партита шумни,
чувства купува без да мисли дори.

Усмихни ми се, момиче!
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...

След теб запомних джемпър на цветя,
бакшиша, който ти след миг стопира,
и как една мушичка връхлетя
във моята прощална халба с бира,
и келнерчето с глупавия фрак,

Отивам си. Така се уморих
да бъда все невидима и тиха.
От мене е останал само вик
и болката, преляла в два-три стиха.

Крило на пеперуда е небето,
земята чародейна самодива.
В целувките на изгрева вълшебен
се къпят и се любят ненаситно.

Във дланите си топли ще те скрия
и зимата ще се стопи от мъка,
а вятърът, объркал явно пътя,
върху комина гузно ще се свие.

Празна съм
и всеки миг без теб
е тежка капка смърт
преди Смъртта,
която ще е лека.

Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат,
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,

И тази нощ, прозрачно бяла,
учудена над нас снове.
Навярно тебе е видяла -
вълшебница си на криле...

Уморих се да прося любов,
да преглъщам горчилки и камъни
натежали от думи без плод,
да живея с надежди и спомени.