(на С.)

Как, кога, къде - три неизвестности
в система от житейски уравнения
с решения в поле на невъзможности
във всичките вселенски измерения.

Аз съм вещица страннико, блудница
с теменужено сини очи,
във копнежи от нежност изгубена,
с аметистово-луди мечти.

По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.

... поседнал на софийския бордюр, вторачен във припадащата вечер,
ще си нащракам селфи в контражур – чадър и чанта, шапка и елече,
нали съм пътник, с птиците във полет пристигам и си тръгвам с есента,
с надеждата – да бъде вечна пролет, дойдох за теб да дишам на света,
ще слезеш ли при мен на булеварда, щом лампата мъжът ти угаси? –

Красивото мълчание звучи
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.

Създавах мечти със любов и търпение,
изграждах ги атом по атом.
Почиствах от тях всяка нотка съмнение
и ги запечатвах със злато.

Люби!
Умирай!
Река от нежност тече

Като криле на чайка, като глътка въздух,
нагоре устремени за молитва или полет,
като бебешкото гукане,

Дарих ти сърцето си,
за да ми го хвърлиш обратно,
гравирано с рани прободни
от остриета на копия стоманени.

Поредният остър завой,
търся финалната права.
Подреждам пъзела свой...
надежди, време, забрава.

(посветено на С.)

Във "холографската Вселена"
не съществуват невъзможности.

(Посветено на С.)

Мога да те нарисувам всякак
с четки, с думи, с устни и с очи.

Ще поникна там, във сърцето ти,
като плевел с коренище безкрайно,

А дланите ти молеха за стих,
във който
някой ден да ме откриеш…

(посветено на С.)

Ще си представям, че съм с теб.
Ще си представям, че те имам,