Надежди плахи ме ръфат
със зъби от черен покров,
на дните покоя разплитам
от една невъзможна любов.

(вдъхновено от екранизираното произведение "Скъпи Джон")

I

Това писмо до теб
аз няма да изпратя.

Забърках ти магия.
В нея сложих шепичка щастие,

Есенно е някак днес небето,
навело чело времето шепти,
напомня за теб и за морето,
пренася ме в онез омайни дни.

Всички големи градове си приличат
видях, пътувайки у нас и по света.
Това, с което очароват и привличат,
са всъщност техните сърца.

Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.

Трудна съм за преглъщане, зная.
Хапче срещу моята обич няма.

Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...

I
Обичам красотата ти в детайлите -
над плътните ти устни сърцевидни
като бижу изящен филтрум капковиден;

Като малка беше ти хубаво момиченце,
беше тъй красива и всички спомнят си,
най-яркото от всички, най-яркото кокиченце,
мъничко момиче с красота огромна.

(акростих)

Невидима за себе си дори очаквах те.
Откакто ме остави онемяла изминаха безброй луни.

От днес изключвам апарата си
за командно дишане.
Сега ще разбера как се живее
с погубени надежди за обичане.

Защо отричаш отново вече всичко аз знам,
в нощта там отидох отблизо ви видях,
макар че далече бях когато бях там,
лъжата бе ти тъй удобна в този миг разбрах.

Разкажи ми страшните си грехове,
попивам всичко и те слушам мълчаливо.
През призмата на своите, големи страхове,
все още, в теб, се вглеждам боязливо.