(продължение на "Нарисувано с любов")

Рубинено сърце по-алено от кръв,
по-крепко от стомана, по-крехко от Мурано,

Като топка от лунни лъчи насъбрана
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите оставя
от сладящия мед и ни сваля от кръста.

Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.

Реанимирай любовта ми, -
безжизнена след всяко твое отминаване,
изгубила цвета си в дъждовните обятия
на чужди бездиханни светове.

Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!

Колко пъти убивах тази тъжна любов,
колко пъти с последно дихание пак се свестяваше,
колко пъти със мъртвите мъртва и с живите жива,
с кръв под ноктите лазеше, но все се изправяше.

Като комета преминаваш
през пътя и през дните ми.
Вледенени мечти и облаци прашни
след себе си оставяш във сърцето ми.

Защо мълчиш, не ти ли се говори?
При теб съм вече в тази знойна нощ.
Трудно със сърцето е да спориш,
дарено свише със любовна мощ.

С червени мастилени букви
изписвам те измежду цифрите.
С най-сложен алгоритъм любовта ми
кодира образа ти в мисли.

... какво е да се влюбиш във Поет? –
навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет –
но накъде? – не знае даже Господ,

По-пъстроцветна от майолика
към теб разцъфна любовта ми,
с ухание на пачули и маслодайни рози
помилва сетивата ми заспали.

Любов и за жени, и за мъже...
Любов всевластна и безумна!
Любов и за куршум, и за въже,
любов на думи и безумна.

Разрошен адрес на огнена страстност
наднича във моето тяло,
скитник - душата ми в неизвестното,
облича надеждата в бяло.

Ако настъпи дълго чаканият ден,
във който сред тълпата ще познаеш мен
и осъзнаеш, че във теб изпълвам празнотата,
тогава просто спри колата!

Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз.
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.