Високо, високо
толкова високо,
само небе,
бурно необятно море.

Пътуват двама,
назад във времето отминало.
Замъци, романтика застинала,
спокойствие навяваща.

Сън, сънливо,
облачно, мълчаливо.
Всяка песен има история,
всеки стих - изживяна мелодия.

Когато вече се мръкне,
преди деня да заспи,
телефонът отново ще звънне,
еротична целувка гласът ти шепти.

И тази година
есента не ни отмина,
винаги различна,
така дъждовно типична.

Виртуална сцена,
обладана от лъч светлина,
любов мечтателна,
миг емоционален.

Започнала със закачлива песен,
продължила с танц лиричен,
минала през огън и вода,
история влюбена и нежна,
поръсена с "добронамерено" коварство.

Есен е...все още.
В кръвта ти пролет цъфти.
Пантомима виртуозна,
кавалер роза ти поднася.

Просто обич

Карта иманярска...
знаци кодирани,
цифри еднозначни,
посоки, сочещи звездите.

Да ходиш по водата,
към слънцето да полетиш,
света удивляваш...

Погледи намигващи,
търсещи близостта,
забързани, задъхани,
нетърпеливости отвеждат ни
под купола на мъдростта.

Беше 12 април 2025 година — от онези пролетни дни, в които въздухът мирише на надежда и на цветя, които тъкмо се събуждат.

Планинска алея крайбрежна,
вода къпеща краката,
ръка докосваща
на ледника хладината.

Шеметно спускане,
естакади витиевати,
остри, скални върхове.
Поляни зелени,
грижливо подстригана трева.
Изведнъж синя, спокойна,
езерна вода.