Сред алени от макове поля
завинаги да се изгубя искам,
да срещна залеза сама,
заслушана във мислите си скрити.

Утро щом с лъчи деня пробуди
и птичи трели стряхата огласят,

(триптих в cтил хaйку)

I. Тaнцът нa cезоните

Дете c бaлони

Вън нa люлкaтa
цвете от коcите cи
зa теб оcтaвих.

Крaят нa вcякa любов cе познaвa
в моментa, в който cе предaвaш -
товa е нещо кaто cмърт,
която ти caмият оcъзнaвaш.

С теб можем да говорим много дълго,
жонглирайки с най-екзотични думи,

Намерили безценния мотив да се надяваме –
с очакване поемаме по пътя си незрим,
а после уж вървим един към друг в олекотяване,
но стигнем ли до по-нататък – вече си тежим.

Рисувай ме със пръсти,
с поглед - погали ме.
Изпий ме - с устни, със целувки
и в облаците положи ме.

Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.

Говориш винаги красиво
със златовезани слова,
но в думите ти винаги остава
от чувства неизречени следа.

Не ме обичаше, с много други бе,
грешница си, грешен ти е пътят,
ала щом се целувахме тъй ми бе добре,
ти си фикс идея на сънят ми.

Когато си отиде лятото,
ще дойда аз да ти се случа.

Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела

Ти ли беше? Почудих се кой
във тъгата ми смело нахлува
и на всеки помитащ порой
още първите стъпчеци чува.