Понякога изплуваш в утринта ми
като видение с магичен устрем,
с мечтания изпълваш мисълта ми,
в мелодии събуждаш жарки чувства.

„Щастлива, гола се събличах –
небесна пееща вода...”
Иван Едрев

За полъха на вятър нежен,
от твоите ръце донесен,

Няма драма. О не и не - не мога така
Тя е тук и там... Навсякъде я виждам
Защо ли не мога да заспя аз в нощта?
Как да променя това за да не страдам

... хареса ме Жената на съседа – изляза ли на моя тих балкон,
тя пуши и замислено ме гледа, като че ли на малък тринитрон,
навярно иска нещо да ми каже? – ала не се познаваме дори,
живеем в ужаса многоетажен в "Обеля-2", или във "Младост-3",

Бъди щастлив, далеч от мен!
А аз със теб живея.
Изпълваш с радост моя ден,
да бъдем заедно копнея!

Казаха, че много е опасно.
Вкъщи да стоя и да се пазя.
А изляза ли, да нося маска.
Казаха, че много е заразно.

Грешите, ако мислите, че страдам
след всичките световни новини.
Аз всяка вечер лягам в листопада,
загърбила тегоби и злини.

Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…

Не знам какво е точно диадема,
но – лампата когато угаси,
готов бях да напиша и поема! –
за твоите разюздани коси.

Това, което беше нежност, става мрак –
Сив облак от раздели и отсъствия.

Познавал ли си някога жена
фриволна, окрилена, безгранична
разцъфла в зной от семпла красота,
разбридана до пристъп на магичност?

Хвани ръката ми
и следвай песента.

Когато те споходи любовта,
и погледи-стрели усещаш.
Събираш чуждите послания и
с тайна усмивка ги скътваш във сърцето.

... ако решиш, че вече съм излишен, речи ми тихо своето си: – Да! –
и ще престанем мейли да си пишем със теб във виртуалната среда,
във нея аз съм просто светъл Никой, а ти си ми светулка в лятна нощ,
и думите ми – мравчици – пътикат към теб, събрали сетната си мощ,

... понеже те обичам като роб! – и моят ден без теб е невъзможен,
ще ти сваря в гърнето шепа боб, ще туря лучец, чесънец и джоджен,
в запръжката – лъжица-две зехтин, червен пипер ще ръсна – нека има,
и ще потъвам в погледа ти син! – дано ти бъде хубаво, любима? –