Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.

Когато я няма в нощта,
изчезва и в мен любовта.
Какво е това, какво е това?
Нейното име е едно "Жена"!

Сълзите ти явно от мен са били,
нямах представа колко те боли,
дали Бог ще ме пощади днес, дали.

Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна.

Аз съм само греда от разбита, тежка галера
и вълните ме носят под мъгливо, бунтовно небе.
В най-дълбокото, тъмно и страшно ти ме намери,
и се вкопчи в мене с отмалели от гребане, жадни ръце.

Едно слънце грее за всички.
Но не ме топли мене то.
Уморен слушам весели птички.
И ми е труден въпроса "защо"...

Спокоен пристан, дето да ме чакаш.
Разцъфтяло през пролетта кокиче.
И вечер в тъмното да ме причакаш...
Да бъдеш най- доброто ми момиче.

Звезди и небе, а аз ловя спомени.
За мен това е тъжна нова игра.
Горят длани от ласки доскорошни.
Говоря със вятъра, отронвам сълза.

Кроежи, планове – мъгла...
И тя ли обяснява всичко?
Дали ще рукне светлина
и ти ще бъдеш ли обичан?

Навярно този свят до болка грешен
от грях едва ли той ще се погуби,
щом любовта е нежен стих във песен
и пишат го онез поети - луди,

Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма.

В душата ми е топло като песен
под напора на твоите следи,

... развява август твоите поли –
и с всеки миг ти ставаш по-красива,
на който Господ щеш, се примоли? –
аз ще те следвам – докато си жива,

Две влюбени звезди
се раждат всяка вечер,
за да се търсят в златните си сънища.

Говори се, че има чудеса сред нас
но никога това аз не почувствах
Живях тъй дълго и в лъжи и в страх
Не можех цял и себе си дори да бъда