Слънцето сгрява лицето ми.
Движението на житата
отразява се в очите ми.

Тя стоеше на брега.
Строен поглед...
тук не иде реч за погледа,
разбираш нали.

Път планински...
най - планинския може би.
Изпълзели из под планината,
кафе пауза в алпийски стил.

По втори петли,
къде сте лунни лъчи,
сънят веч сте прогонили,

Години бяха минали от онзи първи ден, когато светът им се стовари върху раменете и сърцата им.

Бряг опасно надвесен,
скала за полет готова,
смокиня огромна

Песен любовна,
над морската вечер.

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите;
стоплена
от огъня в зениците,
сред спомени
и бъдещи луни.

Дъжд се ливне, сякаш из ведро,
мълния ни стресне,
възпламени близкото дърво.
Градушка - буци лед,
не ни трябва сладолед.

Приятно е...
В прегръдката на
дрехата любима,
човек да се озове.

Бяла масичка,
стол лилав...
Бутилка с писмо
от вятъра донесена,
безкраен кат окръжност,
миг красив вълнуващ.

На ръба на река голяма,
красива градска панорама,
пленително чаровна дама.

Колесница - облаци оловни,
теглена от буйни вихрогони,
раздира свода мразовит,
заблестява диска златоструен,
възкръсва свят витален.

Зад хоризонта да погледнеш,
да жадуваш слънчев лъч,
глътка любов да вкусиш,
това е толкова...

Цветът на люляка увяхна,
прецъфтяват една след друга,
чашки ароматни.