Бели облаци надничат,
до прозореца съм сам.
На принцеси ми приличат.
И защо са тук - не знам.

За теб аз замирам,
с поглед любвеобвилен
и с усмивка миловидна,
събуждащи у мен плам на любовта.

Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир!

Обичам те!
Истина това е.

Уж всичко се купува със пари,
но писна ми от глупаво богатство.
Щастлива бях до тебе призори.
И може би, защото беше лято.

След сладкото безвремие,
когато всичко свърши,
задълго ще мълчиш

За моята любима Таня Мир

Любов вечна,
прекрасна и неземна,

Бе сезонът на лудата пролет
и разсънен шептеше капчукът,
бяха тъкмо тревите наболи...
На сърцето ми плахо почука.

Миг преди бурята само
някак измамно е тихо.
После ще лумне бял пламък
и скоро няма да стихне.

Посвещавам на моята любима Таня Мир

Копнея аз да те целуна
Копнея аз да погаля твоите коси

Помниш ли ...

В дълбока нощ и в час незнаен, тих,
навън ще ръси сняг като през сито.
Най-сетне ще напиша оня стих,
отдавна който в мислите ми скита.

Ти ли си моята песен на сън долетяла,
да сгрее самотното мъжко сърце,
питам се в тъмното сълзите как си видяла,
как ме избра и при мене дойде?

Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча.

Реплика на "Шепа думи"
от Валентина Йотова

И аз съм вече, като теб: не страдам
след всичките световни новини.

Виждам, страдаш от безветрие
скоро твоите платна
ще опъвам до безумие
с вятъра на любовта.