Искам същата снежна приказка!
Наоколо снегът да се сипе,
а ние да сме измислени
от снежната буря никои.

Да хвана ръката ти топла и силна
и двамата заедно да тръгнем на някъде,

Чашата ми с травернелло
от нощта новогодишна остана недопита.
На дъното й отлежава любовта ми -
вечната, изгубената, неизпитаната.

Докато те жадувах
в нежните лирични нощи
сътворих Синята птица
на щастието!

В очите ти се взирам.
Нахълтвам с поглед там.
Мечти, любов събирам -
стаени чувства, свян.

Покрай потока не видях изправените малки богове от камък.
Но как да забележа тях

Душата не умее да мълчи
бунтува се, налучква на посоки
захвърля всичко, скача от скали,
когато думите изгубват сякаш сила.

Защо да оцелявам в тази битка?
Победата не означава радост.
След края ѝ ще бъда тъжна птица –
с оскубани чучули на площада.

повече студ
скрежни сълзи

Ще прекрача твоята врата
точно на Игнажден
и в дома ти ще се завъртя
като коминочистач във сажди.

Беше есен – като злато.
Нощем грееха билата.
И красиво бе, когато
с любовта ти бях богата.

Повярвай ми,
не съм кариатида.
Не съм пристанище
за уморени капитани.

Очите си изплаках – и сега
не виждам вън дали е зазорило.
Безплътен, цяла нощ валя снегът.
И тъжният ноември е пристигнал.

Ще бъда твоята опора.
Ще пазя твоя женствен гръб.
Ще те познавам между хора.
Ще те предпазвам и от скръб

Добре дошъл във първия ми сняг!
Сърцето ми е празна горска хижа.