Любовта е сякаш невъзможна дилема
когато виждаш всичко толкова оголено
не можеш да замажеш, всичко в цветно
когато цялата реалност ни покръства вътре

Защо е трудно да намерим думи
при все че толкова говорим,
за разбиране

Парчета скъпи спомени събирам -
ребус за невъзвратимата любов,

Търсим спасение
един в друг
в откраднат миг,
в думи позабравени.

И тя дойде, хвана моята ръка, погледна ме със най-краствите очи и промълви:
-Води ме, моята мечта си ти.

Китайски порцелан е душата ми,
до болка крехка и беззащитна.
Не я докосвай, ако не си внимателен,
не я приближавай, ако си скитник!

Мисълта ти е
отворена врата.
Ще вляза тихо,
като плаха пеперуда,

Мина време; много време...
Много дни и нощи,
Мина много; страшно много,..
А те искам още.

Любов като от снежната пързалка –
щастлива, очарована и малка.

Помня белите ти стомни
с блага ручейна вода.
Друго нищо не запомних.
Май, ми рече тихо: – Да!

Влюбен крачи, в ръка със букет и балон на сърчица,
Влюбен бърза да направи изненада, ще зарадва своята мила дама.

Не е възможно!... Туй не може!...
Какъв ти славей посред зима?
Готов съм да се обзаложа -
тук някаква шегичка има!

Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи...
Търсиш изход във моите обятия
и тревожна задаваш въпроси.

Най-сгряващият чай е от липа.
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.

Любов, загадка, ребус труден,
гатанка, въпрос очуден,
някак сложна за разбиране
уникална за намиране.