Дали отвън да седнем,
както вчера на терасата,
кафето си да пием.
Не, цигари не пушим,
просто наслада панорамна.

Песента ти чувам!
По детски заранта,
звънлива, закачлива.

Спомени...
Мислите връщат се назад.
Вече гледан сериал.
В някои епизоди
умиление у теб оживява,

Красива, сексапилна,
смолисто черна,
разпусната коса,
очи пъстри,
усмихната уста.

И в радост, и в тъга
неканена болката пристига,
винаги в момент неподходящ,
защо ли изобщо я има.

Музика в мрежа,
мисълта свежа,
играта дива,
визия красива.

И в приказките
звезди има,
и сребърни гори,

Впряг вълшебен
раздира небесата,
пътуваш бързо,
бавно на мига
се наслаждаващ.

П*ространството се тихичко измества,
нощта деня бавничко замества.

Ела при мен, любов
Ела.
Дори и да боли.

Не винаги е лесно,
понякога човек трябва да даде крачка назад от това, което го кара да се чувства жив.

Любовна ли песен запееш,
гола ли пред огледалото танцуваш...
Красотата му разкрий.
вярата си върни.

Сдържам се и притъпявам.
По реакцията съдя, че успявам.
Стихията в мен помита,
за това държа я скрита.

Нощта идва. Неизменно е.
Дори денят огнен,
слънчев да е бил.
Дори градушка страховита,
покриви, стъкла да е разбила.
Неизменно е...

Лъч от космоса долетял,
върху пясъка горещ,
изографисва думичка една...