Промъквам се към тебе като дъх
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.

"Пантите приятно пеят ..."
М. А. Булгаков

Понякога си просто нежен звук.
А миг по-късно - майсторска картина.
Различен образ ти приемаш тук.
На мен ми стига само, че те има!

Дъщерите на котките имат мека безшумност,
крият острите нокти в най-потайния сейф,
дотогава, когато в кехлибарите лумне
яростта към нахълтал в света им злодей.

... толкова чисто живея, че една салфетка на ден ми стига –
да си отрия сълзата – или да ти напиша обичам те,
може да ти съчиня стихче за несъстоялите се с теб пълнолуния,
да ти я изпратя с Par Avion по вкочанените северни ветрове,
може да ти затрябва в тролея, в таксито – за дезинфекция на душата,

Извървяхме безкрайния път самота,
във душите ни тихо изгрява

вдъхвам аромата ти
преди сутрешната чашата кафе
погледът ти ме озарява
преди светлината на утрото

Лъчи към утрото пътуват -
изнизва се пред мен денят.
Жени наоколо мъдруват,
преди отново да заспят.

Облъчваш ме, когато си наблизо!
Необяснимо нещо става с мен
и сякаш в древна катедрала влизам -
набожен, кротък, влюбен и смирен...

Изгрев утрото бродира,
деня облича в светъл фрак,

Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: "Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."

Нека ме пали копнежният вик
на плътта ти - жарава гореща

Очите ти? - зелено езеро,
в което плуват мъжките желания,
а аз? - муха удавена във него
със неизречено послание.

Гори свещичката любов във нас,
но пламъчето често лъкатуши...
Страхувам се дано не дойде час,
когато то ще трепне и изпуши...

Да, момче, виждам твоята аура
и в очите усмихнати кодове тайни чета.