Думите "Просто секс" се превръщат в нещо повече , когато......

Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.

Не искам повече да бягам.
Аз цял живот си диря пристан.
А тъй и не прекрачих прага,
зад който истината липсва,

Ако не кипва в жилите ти страст,
тъй както младо вино в бъчва,
то отдръпни ръцете си от мен
душата ми опърлена е, тъжна!

Ще ме рисуваш с мигли в тъмнината,
ще ме мечтаеш ден след ден.

Боса бродя нощем, либе, сЪрце мий тревожно.
Богом все се моля: Бъднините направи възможни!
С вятър във косите и на устни с твойто име,
скитам се безбродна, с песен позови ме.

Аз много птици от салфетки сгънах.
Кога са полетели – не попитах.
В душата всеки си заделя ъгъл –
за да се скрие, ако е преситен.

И да мълча, и да крещя – все тая.
Да чуе мене кой е пожелал?
Щом мракът слезе в скромната ми стая,
перото ми изпълва се с печал.

Чувам повея в твойте очи
и се чудя какво ли ми носи.
Ураган ли край ме ще фучи,
придружен от безмълвни въпроси,

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от сбъдване пиян.

Ела, любими!

Да ми станеш стопанин на къщата,
Да разпалиш огъня в мене

Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят.

И нека заедно напишем нашия роман на чудесата!
Започваме като вплетем и седемте ѝ цвята на дъгата.

Не ме затваряй – руйно вино – в бъчва.
Не чакай в нас страстта да отлежи.
Сега ме пий – копнежът ни измъчва,
узрял от зов, светът ще натежи.

Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян -
малко момче и малка жена