Прибира тя, чувства от сърцата
краде брутално, розовите дъги на някой
любов сгрешена си, обичана и сладка
побягнала си, крадла с душата!

С мълчание изпращам залеза,
с дихание от свежест посрещам утринта.

Времето без теб прахосвам.
Искам да си полъх свеж.
С жар душата да докосвам -
обич ти да ми дадеш!

Преминава буря, изгрява слънце-тежък ден!
Уморени, бързаме да се върнем
грешни тичаме, без цел, без посока
слънце ни изгаря- сърцата ни са лед!

... в утринната тишина, там – на столичната гара,
тъкмо свивах си една – първа за деня, цигара,
и, не щеш ли, изведнъж зърнах те на коловоза –
с някакъв ужасен мъж, стиснал бялата си роза,
в миг сърцето ми заби, Витоша над мен се свлече,

Остъргал розови бодли
постлах в леглото маргаритки...
ти питаш ме, дали боли
във огъня да изгориме.

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.

Страшен шум и тътен е сега
вътре в душата, бушува водопад.
Тази буйна, тичаща вода
необуздана пада от високата скала.

Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.

Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти.

„Мъдростта не е нищо друго
освен излекувана болка…”

Стиховете станаха спокойни.
Помъдряха сякаш.
Като есен.

Дали помниш мига пропуснат?
Дали бе до мен без да се се преструваш?
Въпросите в причините се трупат
а отговорите крият се в мига пропуснат:

Един умира без причина,
закаран бързо в ,,Пирогов".
От мъка друг почти почина,
а аз умирам от любов.

Романтична нощ във нас е вплела
желания на устни и на длани,

... ти помниш ли, когато изведнъж небето върху Варна се нагрочи,
и как се срути пролетният дъжд връз спуканите тротоарни плочи,
и как залепна роклята ти – лен, и мигом как красиво! – те оформи,
и аз те гледах – светло изумен, със две ченгета с мокри униформи,
и как ти милнах русите коси! – доде седим под килнатата спирка,