Пролетта е със кокичев ръст.
Януари бързо се изнесе.

Изгасих луната,
изгасих звездите,
също тишината,
както и лъчите.

Аз съм господарят твой!
Още ти не си разбрала,
че без сълзи и без бой
скоро ще си се предала.

Сините страни с целувки посипвам,
а главата си в страни ще обърнеш

Тази нощ сънувах те
беше ми в прегръдките
цяла нощ целувах те
от шампанско бяха глътките.

Исках аз да те прегърна,
да отрониш с мен сълза.
Към мига ни да те върна -
думи с обич ти дължа...

Пламък в душата ми грее.
Искрени думи шептиш.
Буря в очите ти зрее -
с жар в небесата летиш...

Разколебаната зима
ми предсказа усмихнат сняг,
но аз обичам да опровергавам.

Ръцете протегни към мен, любима - за да те разпозная. И гласа да чуя, преди сърцето ми да те усети!

С думи топли те рисувам.
Ти си огън и вулкан.

Ти сладиш еликсира в мойта чаша
докрай налей вълшебните си сокове-но знай!
Аз ще пия, ще се упоя и сетне ще захласна
жадно ще преглъщам отварата ти страстна!

Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.

… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб,
ще ветролейна русата ти грива, доде летя в Галактиките – вдън,

Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината.

Ще разкажа за едно днешно влюбване
бе за кратко-но спонтанно, а може би нехайно влюбване.
Скрито поглеждащо, невярващо а същевременно искрено
и това го има, в ежедневието ни вкиснато!

... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи,
както бях полегнал във сеното,