Целувката му още си почива
на меките му устни отстрани,
а погледът му трескаво завива
и търси среща с други две очи.

Не отминавай - моето "ОБИЧАМ ТЕ"!
- то нежно е дихание
- звучи дори, изречено с мълчание

Омагьосай ми гората,
знам добре, че го умееш:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Мили дами,
всеки ден
в различни дози,

Две-три думи напиши ми
две-три думи мили
две-три думи да "чуя"
две-три думи да зная
две-три думи...пея.

Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма,
град, в който стават чудеса –

Да се завърнеш у дома,
когато вън е люта зима,
майка татко да прегърнеш,
любимата нежно да целунеш!

Кой влезе в съня ми без да чука?
Кой открадна мислите ми в деня?
Кой превърна ме на пух и прах?
Кой погали ми сърцето -не разбрах?

Ти си толкова красива,
по всякакви събития си,
но не си щастлива,
личи си не ме лъжи щом питам те.

Тъма среднощна,
пролетно цъфнала,
време вълшебно,

"Ако жена на тебе бях
щях да те сторя пух и прах!"

"В ръцете ми ти пластелин
ще бъдеш. Аз съм кокаин!"

Ти сама се настани в моят свят
да палиш тук, пожара непознат!
С нежността ти мен гори твоята ръка
в добрината отдаваш цялата си топлина.

Чакам снега.

Вече няколко зими стоя и си чакам...
колко точно - не помня!

В полунощ си толкова, невероятно красива!
В полунощ те обичам, още по-силно!

Косите ти развява вятър
Безоблачен лазур над мен си ти