Красиви дни,
повече от приятели
добри.
Не казвай сбогом!

Форма - звънливо кристална.
Вино червено и старо.
Аромат на слънце,
неусетно пали звезди...

Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти –

Къде сте вечери? Конячни вечери!
Не! Не пиянски! Не пиянски и досадни.

Къде сте вечери? Конячни вечери!
Чудни! Чудни и прекрасни!

Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада.

Един нормален ден, както всеки ден
ден който бе забравен, ден обикновен.
А някой каза...ЦВЕТНИЦА, ЦВЕТНИЦА е днес!
Смутен признах-как забравих точно аз?!

Звездосводът пламва,
вечерницата... се първа запалва,
ефира...го луна огрява.

В тоз час, когато птици пеят
и мрачни бесове немеят
се раждат светли, нежни чувства,

Не прося близост цинична
-близостта е в излишък.

В часа на утрото когато
от изток се излива злато,
на запад нощните тъми

Ш*ироки бавни крачки
по алеята разтягам
в мечтите - момиче със сияйни очички,
за ръка с него се в мислите разхождам.

Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера

Не!
Не ми липсваш.
Ти изцяло -
си в мен.

Снощи аз със тебе бях,
към приказки хорски изпитвам омраза,
че си красавица тъмнокоса разбрах,
а отвътре толкова празна.

Искам да пия
от чаша
с дръжка голяма.