Пътуване впечатляващо,
до красивостите на света.
По родните места,
из страниците на историята,

Небесен балдахин ,
хоризонта покри.
Притъмня.
Не на шега,
дъжд заваля.

Дъх на есен,
китарен звън...
идва твоята песен.

С имена нежни
мило те наричам,
двете слова омайни
трудно изричам.

Тръгвам по ливадите спокойни и зелени
спъвам се в стърнищата, изоставени, неугледни !
Пътя ми закичва четирилистна детелина
чувам глас от приказка, гласът ме вика!

Напред - назад,
наляво - надясно,
от фара до златния плаж.

С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото.

Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник.

"Дори насън не виждаме покой..."
Дори наяве.
Дори да казвам често -

Светъл кръг,
от тъмнина ограден.
Мисълта на свобода,
остров на наслада.

Девойка млада.
И не само,
млада и красива,

Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.

Усмивка по детски чиста-
слънчева душа.
Коси немирни-
на нощта лудостта.

Подари ми кураж! Подари ми утеха!
За безбрежни лагуни резервирай билет.
Колко пъти сърцата път погрешен поеха,
колко шепи невяра, разпиляха навред!

Пак избяга туй мишле
къде ще търся това хлапе?
Сигурно играе вън на двора
прескача ластиците, със децата долу...