Ние сме приятели
и приятели ще бъдем!
Колко сериозно е това?

Череши с тебе брах,
теб качих на високо,
аз отдолу те държах.

Хубава си! Хубава!
- на любов ухаеш!

Влюбена в безкрая,
в твоите очи,
сладък и омаен,
колко ми личиш,

С годините

До тук дойдох
през тунела,
на живота минах.

Докато в сънища те браних,
превърна се небето в ласка.
Денят поднася нови рани –
нощта към бездната ме тласка.

Мигове изстрадани, болезнени мигове,
с белези нарязали душата ми крехка.
Мигове преодолени, мигове непреживени -
кръст житейски от незатворени рани.

Искаш...
да те срещна.
После...
денят нека да спре.

Дали я някъде има,
как ли изглежда?
Дама царствена, властна,
мило момиче, чаровно,
дух ли невидим красив?

Крайморска алея,
капан до капан
и бирата студена,
и цаца на корем.

П*ространството се тихичко измества,
нощта деня бавничко замества.

НЕ! Не се измъчвай!
Не страдай!
Не си заслужава.
Никой не те притежава.

До скъсване-
струните опънати.
До бяло-
клавишите нагряти.

Наперена важна
или потисната мрачна,
сама без мен
ли вървиш,