От бряг до бряг
бушува водата,
от бряг до бряг
зеленее тревата,
от бряг до бряг
рибите плуват,
от бряг до бряг
децата палуват.

Огромна
чаша чаена
е морето,
от лъчи
горещи осолена,
събрала
по ръба си,
живот раздала,
различни раси
приютила.

Не те отми водата.
Не те проля дъжда.

В планините на Галисия дъха ѝ там изпих,
три пъти в танц я завъртях.

Живей сега, защото утре е далеч
а вчера безвъзвратно мина
Обичай днес, утре е химера

Буквички с чувство омесени,
думички с обич опечени.
Звездички от сърцето излетели,
наслада в душата налели.

Пълзим във времето ранимо,
а то безмилостно лети...
Ела в гнездото ни любимо -
сърцето лудо там тупти!

Сърцето прелива в мъка любовна,
като буйни снежни води.
В пролет гальовна, чувства в рими реди.

Вино от Станимака,
в чашките налято,
на два цъфнали макa.

Дъждовно е, но имам свой сезон,
а този вън изобщо не ми пречи,
прелита пролет и от клон на клон
личат щастливите ѝ нежни речи.

Мигът е тук и сега.
Изпуснеш ли да отлети,
трудно се връщат,
угаснали мечти.

Не ме вини, любов, че пак мълча,
че в ъгъла на стаята се свивам.
Ти си зидарят, аз съм само пръст и прах,
която бавно под дъжда се стича и измива.

На терасата е тъжно...
С теб болезнено мълчим.
В скука ми душата зъзне -
тъй мечтите ще проспим!

Не ме познаваше,
не те познавах.
Да се изкачиш,
по ръба да балансираш...

Тъга ли те налегне,
чувството бунтарско
ли изчезне,
струната нежна
вече я няма,
това си е
беда голяма.