Синя луна.
Висока планина.
Влюбена жена.

Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест.

Нощем, когато
всички заспят,
тръгва той,
тръгва на път.

Ще скитам безпризорен и недраг!
Ще отпивам вяра от светия Граал!
Ще се лутам в пътища незнайни!
Ще чувам смаян, всичките ти тайни!

Среднощни тръпки.
Очите вино пият,
назад във времето,
като в усмивки
от старите ленти,
твоите целуват.

Квартална кръчма,
гола маса.
Всичко в нищото,
нищото в тъга
потопено.

Синя нощ.
Душата...
В пламъци гори.
Лед горещ
айсберг топи.

Да живееш в ...
Свят, от друг моделиран,
там, където си чужд,
където въздухът горчи,
където наместо криле,
на шията камък тежи.

Храмове…храмове,
век, след век,
градени,
от миналото,
вярата
посели.

Това е моето време.
Между две луни.
Люляк ухае,
градът отдавна заспал е.

А* лятото е в апогей,
В* бостан диня зрей,
Г*ларус кряска над морски вълни,

Когато дойде този ден
и ти си отидеш от мен,
не забравяй!
Моля недей!
С теб се обичаме!

Момиче мило,
ясно чете се в небето,
обича те момчето!

Защо бях галантен и ласкател
защо по теб все тичах, без спирачки?
Защо ли не се вгледах в сляпото ти омагьосване
да ти бъда само обожател, или нещо повече?

Ю*ли, лято, море...
юли, жътва, поле...
Л*унна пътека гали вълните
... се прегръщат очите.