Тихо...тихо...
тежко, непонятно
невероятно,
от небето до земята
и обратно!

Събужда се деня като спектакъл
за ново и различно приключение,
а погледът ти е щастлив и вакъл
и любовта е в лятно измерение.

Ти си стих – изтръгнат от сърцето,
ти си мечта – изскочила от морето,
ти си птица – волна в небето.

Времето да изтрием...
не можем.
Хиляди нощи,
превръщахме в дни
и бяха косите ни черни,
но...огън и днес
в очите гори.

Ветрилото тайната
си пази...
Желанието особено
в гласа.
Топлината ерогенна,
в нашето лято.

Дъждовни капки
по клавишите...
едри ритъма трасират,
дребничките вкусът
на музиката дават.

В нощите идваш,
неизменно почти,
силното ми тяло
пленяваш,
духа ми изцяло
завладяваш.

Одухотвореност
божествена.

Погледът ми
по раменете ти
струеше.

Една срещу друга,
в една посока,
две рибки
плуват безуморни.

На чашка кафе сам...
но не самотен да седнеш.

Искам да мога да…
В нечия друга фантазия,
на яве в полунощ
да се явя.

Една земя...
история
и легенда.

Композиция...
Златисто – червена.
Не съвсем съвършена.

Думи, думи
подредени в рими,
изпяти в стих,
романтичен и тих.