Дивност да откриеш,
да откриеш, там където
другите и неподозират...

Днес ден е различен,
усмихнат лиричен,
днес е твоят
порив личен.

Слънцето вече
залязва...
Под залеза
те каня...

Има те!
Вярвам.
Къде?
Знам.
Погледи в една посока.

Настъпва времето
след залеза.
Тръпне красиво,
време влюбено.

Не! Недей си отива!

Обичам те! Да го кажа е трудно,
но не, че то е невярно.

Нощем, когато
всички заспят,
тръгвам аз,
тръгвам на път.

Не гледай ме! Не се сравнявай с мен-недей!
Ще питаш себе си помни- това сама ли си го причиних?
Не гледай мен, очите винаги ще са в сълзи
погледа докосва стари рани-разбери!

Поглед с погледа
флиртуват,
слушайки безкрая,
очи в очи потъват.

Един зимен ден...
Мокър сняг не вали,
но слънце грее,
грее по-силно и в нашите души.

Всеки мой стих
е зов... зов
към теб любов.

Брегове, брегове,
да преплувам как
буйни ледове.
Мост над реката.

Панорама симфонична,
тъжно безпардонна,
възвишено благородна.

Вода буреносна,
стръмни брегове,
ноти плуват,
риби стихове
римуват.

Мигът предвкусва влюбено значение,
когато всичко капе в нас щастливо
и любовта е лятно изречение,
което все расте, не си отива,