Иска до теб...
ти до него...
топлинката ти
да вкусва,
пулса да усеща.
Обичай го!

Колко нощи
бил си с нея...
Колко нощи
целувал си я до насита,

Погледът ми
по раменете ти
струеше...

Гората докосва водата.
На брега малка къща се белее.
Не принцеса там живее,
а момиче хубавелка.

Лъч от залеза изскочил,
в ъгълчето на тавана се промъква,
като светулка мъничка
играе,
заедно с нас се забавлява.

Тази късна, нелепа любов,
като трънче в сърцето ми впита,
като стих, като вик, като зов,
като птица която отлита,

Е*сенна палитра колоритна
обагри паркове гори.

Сънищата вече не стигат
- толкова красиви...
- да съберат не могат
- мечтите диви.

Ех да можех само-
да лекувам хора от любовни рани!
Нямаше да има болни в този свят-
влюбени сърца да мрат, от любовен рак!

Так... так... так...
бавно отмерени,
свенливо неуверени,
затихват
в полумрака огромен.
Сцени библейски,
сцени житейски...
ТИШИНА!

Слънчев лъч
си в дланите донесе,
коктейл - снежинки
и влюбени усмивки,
от чашата "ОБИЧ"
без мяра пием,
съня си в реалността
да открием.

Планинските върхари вече белеят,
ниските склонове пък жълтеят.
В долините влачи се мъгла.
Лъчите слънчеви, пробиват я едва,
но грейнат ли топлолюбиви,
двойки влюбени,
изпълват алеите на паркове, градини.

Там някъде, където...
денят е нощ
и нощта е ден,
там искам с теб любов.

Очи затворени...
синьозвезден е ефира,
търкулва се и спира.

София, София, енергия, люби я,
харизматична и засмяна за навеки и