Розовият цвят е тъй омаен,
червен, като вино на Зарезан.
Червен като кръвта след вик сподавен

Събуждат се чувства,
чувства готови за път,
чувства чакали дълго,
сега спонтанно нахлули,
трайно се загнездили в нас.

Мога да те нарисувам от сезон на пролетта,
ще те измисля истинска и жива, гола по душа.
В една картина с мирис на цветя
ще измисля аз и твое име - жена от любовта!

Чаша със обич е нашата среща.
Вярвай ми! Виждам в очите ти страх.
Мисли и чувства във сплав са гореща,
камък да стисна – ще стане на прах.

И в радост, и в тъга
неканена болката пристига,
винаги в момент неподходящ,
защо ли изобщо я има.

Целувката чакана, чакана...
на кралската сватба пикантността,
балконът и той,
жадуващо тръпне,
прицът и прицесата...

Точно когато до болка съм срината
имам нужда от твоята подкрепа
от тихото ти пристанище......
раздаващо обич със шепа.

Всеки сезон има
своя чар

Не всяко куче е бездомно,
не всеки призрак е домашен.
След лицемерната ти скромност
ми иде нейде да отпраша –

Ела и да обесим самотата

Както от пламъци се ражда саламандър
така за първи път се влюбих
в един прекрасен Александър.

Ф*еерична зимна картина,
Е*два е зима наполовина,
В*ятър свири в комина,

Фламенго ритъм,
кръв гореща,
дълбочина невероятна,
огън палеща,
кожа чувствителна,
следи от целувки
пламенни пазеща.

Охлаждам огъня
на моята любовна страст
в студенокръвието на една жена.

Зелени като пролетно -
есенни води,
солената вода
погледа привлича,
зове тялото да се съблича,
омагьосва, увлича,
влюбени в уста целува.