Тя не се чака,
тя се сбъдва,
тя се постига.

Пиано-бар. Момиче пее.
Целувам чашата със нежност.
И устните ми леденеят,
макар да парят от надежди!

Напористо топъл,
задуха есенният вятър.
Кът неподветрен,
открих аз уютен.

Очи притворени,
доближават времето
на взор разстояние,
на ръка докосване,
на душа общуване.

Срещнах дама обикновена,
свенливо смутена.
Поглед загадка,
усмивка към свят
романтичен препратка.

С други очи вижда света,
в пози различни нас ни реди,
цветовете в хиляди нюанси,
светлините и светлеят, и тъмнеят,
миговете неспирни са каданси.

Думи изписани,
рисуват красиво,
увлекателно разказват,
говорят без глас.

Обичам къдравата тишина,
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.

Не си тръгвай все още, навън капят звезди
и луната е сърп и платина,

Още не бяхме разбрали
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам

Различно грее днес
и светлината е в друг нюанс.
В душата романтичен звън,
пролет цъфнала е вън.

Безкрайна широта.
В душата,
разлистена гора.
Пойна птичка долетя,
песен любовна тя запя.

С походка гъвкава, красива,
през площада на храма,
в компанията на
младостта и мъдростта
лебед грациозен плава.

Разходка в историята,
от летен дъжд окъпана,
компания непренудена,
желана,
приказка е изживяна.

Вода и планина,
пясък и сол,
разцъфнала роза пустинна
в градината на любовта.